Дийн Кунц: Служители на Здрача

— Аз я обичах като майка, а тя промени живота ми, така че аз останах с нея дори когато сбърка, когато стана лоша и дори когато започна… да върши наистина безумни неща — каза Кайл, стреснат от звука на собствения си глас и изненадан да се чуе, че обяснява своите действия на Кристин Скавело и Чарли Харисън. — Тя притежаваше… тази сила. Не може да се отрече. Тя беше… както във филмите… ясновидка. Разбирате ли? Медиум. Ето защо можеше да ви проследява вас и момчето… Не защото я е водил Бог… и не защото момчето е син на Сатаната, а защото тя беше просто… ясновидка. — Това не беше нещо, което той знаеше, преди да се чуе да говори. Фактически дори сега изглежда не знаеше какво ще каже, преди думите да излязат от устата му. — Тя имаше видения. Струва ми се, че не бяха религиозни, както мислех. Не от Бога. Наистина не. Може би, тя е знаела това през цялото време. Или, може би се е заблуждавала. Може би, тя наистина е мислела, че разговаря с Бога. Не мисля, че е искала да причини зло, вие разбирате. Тя може да е тълкувала погрешно своите видения, не е ли така? Но има голяма разлика между това да бъдеш медиум или Жана Д’Арк, нали? Голяма разлика.

Чарли слушаше борбата на Кайл Барлоу със своето собствено съзнание и дълбокият изпълнен с разкаяние глас на грозния великан му действаше успокояващо. Успокояващият ефект се дължеше отчасти на факта, че Барлоу бе му помогнал да разбере тези неотдавнашни събития в по-малко фантастична светлина, отколкото хвърляната от Армагедона. Той им показваше как това можеше да бъде паранормално, без да бъде свръхестествено или катаклизмично. Но на Чарли действаха успокояващо и отпускащо също странните тихи гъргорещи тонове и модулации в гласа на огромния мъж, леката задименост на въздуха и някои неопределими свойства на топлината и светлината, които го правеха възприемчив към това послание, както един обект на хипнотизатор е възприемчив към всякакъв вид възприятия.

— Майка Грейс искаше да направи добро — каза Кайл. — Тя просто беше се объркала накрая. Беше объркана. И, Бог да ми е на помощ, аз вървях до нея, въпреки че имах своите съмнения. Почти отидох твърде далеч. Почти… Бог да ми е на помощ… почти щях да употребя ножа срещу това малко момче. Вижте, работата е… Аз мисля, че може би, вашият Джоуи също притежава своите ясновидски способности. Знаете ли? Обръщали ли сте някога внимание на това? На някакви признаци? Мисля, че той е, в известна степен, като самата Майка Грейс, с ясновидски способности или нещо подобно, дори ако момчето не знае, дори ако силата не е станала още очевидна… И ето какво тя е чувствала в него… но го е разбрала погрешно. Трябва да е било така. Това трябва да е обяснението. Бедната Грейс. Бедната мила Грейс. Тя искаше да направи добро. Можете ли да повярвате? Тя искаше да направи добро, както и аз. Същото се отнася и за всеки един от църквата. Тя искаше да направи добро.

Чубака остави Кайл и отиде към Чарли, който позволи на кучето предано да се сгуши в него. Той забеляза кръв в ушите му. Козината върху тях беше също сплъстена от кръв. Това означаваше, че Барлоу беше ударил кучето много силно с приклада на оръжието, наистина, ужасно силно, но то, въпреки това, изглежда беше се съвзело напълно. То сигурно беше получило мозъчно сътресение, но, все пак, не беше замаяно, нито му липсваше чувство за ориентиране.

Кучето погледна Чарли в очите.

Той се намръщи.

— Тя искаше да направи добро. Тя искаше да направи добро — каза Кайл, захлупил лице в ръцете си и започна да плаче.

— Мамо, той ме плаши — каза Джоуи, притискайки се към майка си. — За какво говори? Той ме плаши.

— Всичко е наред, момчето ми.

За изненада на Чарли, Кристин успя да се надигне и примъкне на няколко фута, за да се облегне на стената. Тя изглеждаше твърде изтощена, за да се движи и дори, за да говори. Лицето и имаше по-добър вид и не беше така бледо.

— Чарли? Ти добре ли си? — попита Джоуи, продължавайки да подсмърча и да бърше носа си с ръкав.

Въпреки че Спайви и нейните хора не представляваха повече заплаха, Чарли продължаваше да бъде сигурен, че ще умре в тази пещера. Той беше зле, а щяха да минат часове, преди да може да бъде извикана помощ и преди тя да стигне до тях. Нямаше да може да издържи толкова дълго. Все пак, той се опита да се усмихне на Джоуи и каза с глас, който беше така слаб, че се уплаши от него:

— Аз съм окей.

Джоуи се отдели от майка си и отиде при Чарли.

— Магнъм не би могъл да го направи по-добре — каза той.