Дийн Кунц - Служители на Здрача

Момчето седна до Чарли и го докосна с ръка. Чарли трепна, но всичко беше наред, съвършено наред. После, за няколко минути, той загуби съзнание или, може би, само заспа. Когато дойде на себе се, Джоуи беше отишъл отново при майка си, а Кайл Барлоу изглежда се готвеше да си тръгне.

— Какво не е наред? Какво става сега? — попита Чарли.

Кристин очевидно се успокои като го видя, че е отново в съзнание.

— Няма никакъв начин ти и аз да успеем да се измъкнем оттук без чужда помощ — каза тя. — Ще трябва да бъдем носени на носилка. Мистър Барлоу ще отиде да повика помощ.

Барлоу се усмихна окуражително. Ужасното му на вид лице имаше мъртвешко изражение.

— Снеговалежът спря, а вятърът утихна — каза той. — Ако се придържам към пътеките в гората, ще бъда в състояние да се спусна до цивилизацията за няколко часа. Може би, до падането на нощта ще мога да се върна тук с екип спасители. Сигурен съм, че ще успея.

— Ще вземете ли Джоуи е вас? — попита Чарли, забелязвайки че гласът му е по-силен от преди, а говоренето не изисква от него толкова големи усилия, колкото няколко минути по-рано. — Ще го изведете ли оттук?

— Не — отвърна Кристин. — Джоуи ще остане при нас.

— Без него ще се движа по-бързо — каза Барлоу. — Освен това, вие двамата ще имате нужда от него. Той ще слага от време на време дърва в огъня.

— Аз ще се грижа за тях, мистър Барлоу — обеща Джоуи. — Можете да разчитате на мен. На Чубака и на мен.

Кучето излая тихо, сякаш да потвърди казаното от момчето.

Барлоу удостои момчето с още една уродлива усмивка и то, на свой ред, също се усмихна. Джоуи беше приел преобразяването на огромния мъж с по-голяма готовност, отколкото Чарли, а неговото доверие изглежда беше възвърнато.

Барлоу ги напусна.

Те стояха известно време мълчаливо. Дори не поглеждаха към трупа на Грейс Спайви, също като че ли той беше само още една каменна формация.

Чарли стисна зъби и се приготви за едно мъчително и най-вече безсмислено изпитание. Той се опита да се изтегли нагоре до седнало положение.

Въпреки че преди не му достигаха сили да стори това, сега намери задачата си забележително лека. Болката от огнестрелната рана в рамото беше рязко спаднала за голяма негова изненада и беше притъпена до такава степен, че той я изтърпя без особено усилие. Другите наранявания му причиняваха някакъв дискомфорт, но те не бяха така обезпокоителни и така изтощителни, както преди. Чарли се чувстваше донякъде… обновен и знаеше, че ще бъде в състояние да се удържи жив, докато пристигне спасителния, екип и ги свали от планината в някоя болница.

Той се питаше, дали Джоуи беше причина да се чувства по-добре. Момчето беше дошло при него, беше го докоснало с ръка и той бе заспал за няколко минути. А след събуждането си… беше се почувствал отчасти излекуван. Беше ли това една от способностите на момчето? Ако беше така, тази способност не бе съвършена, защото Чарли не бе напълно излекуван, а се чувстваше само малко по-добре. Раната от куршума не беше зараснала, а неговите натъртвания и раздирания не бяха преминали. Самото несъвършенство на лекуващата способност (ако тя изобщо съществуваше) изглеждаше в противоречие с ясновидското обяснение, което беше им предложил Барлоу. Непълнотата й показваше, че това е сила, която Джоуи не осъзнаваше — една напълно несъзнателно изразена паранормална способност. Или, накратко, Джоуи беше момче с особен дар. Защото, ако беше Антихриста, той щеше да притежава неограничена и вълшебна сила и щеше бързо и напълно да излекува своята майка и Чарли. Но би ли го сторил? Разбира се, че би го сторил.

Чубака се върна при Чарли.

По ушите на кучето все още имаше засъхнала кръв.

Чарли се взря в очите му и го погали.

Раната от куршума в крака на Кристин бе престанала да кърви и болката от нея беше утихнала. Кристин се чувстваше с ясна мисъл. С всяка измината минута, тя разбираше все по-добре причината за тяхното оцеляване, което беше (сега тя виждаше това) подвластно не на интервенцията на свръхестествени сили, а на техните невероятни решителност и издръжливост. Увереността й се възвърна и тя започна отново да вярва в бъдещето.

За няколко минути, докато беше окървавена и безпомощна и Спайви беше се надвесила над Джоуи, Кристин беше се предала на едно нехарактерно за нея отчаяние. Тя беше в такова мрачно настроение, че когато разгневените прилепи бяха се отзовали на стрелбата и бяха нападнали Спайви, Кристин за кратко време беше си задавала въпроса, дали Джоуи, в края на краищата, не беше това, в което го обвиняваше старицата. Боже мой! Сега, когато Барлоу беше отишъл да доведе помощ, когато най-лошото от нейната болка бе преминало и вярата в нейното и на Чарли оцеляване нарастваше, тя наблюдаваше как Джоуи добавя несръчно няколко клони към огъня и не можеше да си представи как са могли да я обземат такива мрачни и глупави страхове. Кристин беше толкова изтощена, слаба и паднала духом, че беше станала възприемчива към безумното послание на Спайви. Въпреки че този момент на истерия беше минал и равновесието й бе възстановено, Кристин бе обезсърчена от осъзнаването, че дори тя, макар за кратко време, бе станала благодатна почва за лудостта на Спайви.