Дийн Кунц - Служители на Здрача

Той седна в болничното легло, дишайки тежко.

Пациентът в другото легло изсумтя тихо, но не се събуди от дълбокия си сън.

Стаята беше тъмна с изключение на малка лампа при краката на всяко легло и неясната лунна светлина от прозореца.

Чарли се облегна назад на таблата на леглото.

Ускореното му сърцебиене и лудо дишане постепенно се успокоиха.

Той беше мокър от пот.

Сънят върна обратно всичките му съмнения относно Джоуи. Вал Гарднър беше долетяла от окръг Ориндж и беше взела Джоуи със себе си у дома този следобед, а Чарли бе гледал с искрено съжаление заминаването на детето. Момчето беше толкова умно, така изпълнено с добро настроение и непреднамерени закачки, че бе станал любимец на персонала на болницата, а неговите посещения караха времето да преминава по-бързо и по-приятно за Чарли. Сега обаче след прекарания кошмарен сън и благодарение на своето подсъзнание, той отново беше емоционално объркан.

Чарли винаги бе смятал себе си за добър човек, за човек, който винаги е постъпвал правилно, който се е опитвал да помогне на невинния и да накаже виновния. Ето защо, той искаше да прекара живота си, играейки на Мистър Частен Детектив Сем Спейд, Филип Марлоу, Лу Арчър, Чарли Харисън — всичките етични мъже, възхитителни мъже, може би, дори герои. И така, какво ако? Какво, ако Джоуи беше повикал тези прилепи? Какво, ако Чубака беше Бренди, два пъти умрял и два пъти възкресен от своя господар? Какво, ако Джоуи усещаше ясновидските си способности по-добре, отколкото предполагаше Барлоу, още повече… още повече, че Спайви твърдеше, че е демон? Лудост. Но, какво, ако? В такъв случай, какво се очакваше от един добър човек да направи? Какъв беше правилният начин на действие?

Няколко седмици по-късно, една неделна вечер през април, Чарли отиде на гробището за домашни любимци, където беше погребан Бренди. Той пристигна след часа на затваряне, много след здрачаване и беше взел със себе си кирка и лопата.

Малкият гроб със своя отличителен белег беше точно на върха на една могилка, където беше казала Кристин. Гробът се намираше между две индийски лаврови дървета, където тревата извеждаше посребрена от лунния сърп.

Чарли стоеше до парчето земя и се взираше надолу, без всъщност да му се искаше да продължи, но чувстваше, че няма никакъв избор. Той нямаше да има спокойствие, докато не научеше истината.

Наметнатото с мантията на нощта гробище, пълно със спящи вечния си сън котки, кучета, хамстери, папагали, зайци и морски свинчета, беше свръхестествено тихо. Лекият ветрец бе прохладен. Клоните на дърветата леко помръдваха, но рядко шумоляха.

Чарли неохотно свали лекото яке, остави фенерчето настрана и се залови за работа. Раната от куршума в рамото му беше заздравяла добре и по-бързо, отколкото очакваха лекарите; но той още не бе възвърнал предишната си форма и мускулите започнаха да го болят от тази работа. Внезапно лопатата издаде глух звук. Тя беше ударила капака на един масивно направен, макар недовършен и неукрасен ковчег от борово дърво на малко повече от два фута под повърхността. Малко по-късно, той беше вече оголил целия капак на ковчега, който се виждаше на лунната светлина като гладък правоъгълник, ограден от черна земя.

Чарли знаеше, че има два начина на погребване: с ковчег и без ковчег. Във всеки от двата случаи животното биваше обвивано в платно и затваряно в брезентова торба с цип. Очевидно Кристин и Джоуи бяха избрали пълната манипулация и сега в ковчега лежеше една от тези торби.

Но дали торбата съдържаше останките на Бренди… или беше празна?

Той не усети никаква воня от разлагане, но това можеше да се очаква, тъй като брезентовата торба беше влагонепроницаема и плътно затворена.

Чарли приседна за момент на ръба на гроба, внушавайки си, че се нуждае от малко почивка. В действителност, той умишлено се бавеше. Страхуваше се да отвори торбата на кучето, защото му прилошаваше не при мисълта, че ще открие направен на решето от червеи златист ретривър, а при мисълта, че може да не открие изобщо никакъв.

Може би, той трябваше да спре точно сега, да запълни отново гроба и да се махне. Може би, нямаше значение какво беше Джоуи.

В края на краищата имаше теолози, които спореха, че дяволът, бидейки паднал ангел и с вродена доброта, не е в никаква степен по-лош, а само различен от Бог.

Изведнъж Чарли си спомни нещо, което беше чел в колежа. Това беше един стих от Самюел Бътлър, негов любим автор: