Дийн Кунц - Служители на Здрача

А това правеше присъствието му тук още по-нелепо.

Ципът проблясваше.

Чарли се претърколи по гръб, за да не вижда отблясъка от ципа.

Той се изправи на крака и взе капака на ковчега. Щеше да го постави на мястото му, да запълни гроба, да си отиде в къщи и да бъде разумен след тази ситуация.

Чарли се колебаеше.

По дяволите!

Чарли остави капака на земята, проклинайки своя собствен натрапчив импулс. После бръкна в гроба, извади торбата и отвори докрай ципа, който избръмча като насекомо.

Той трепереше.

Разгърна погребалния плат.

Включи джобното си фенерче и ахна.

Какво по дяволите…?

С трепереща ръка, Чарли насочи лъча от фенерчето към малкия надгробен камък и в трепкащата светлина прочете отново надписа. После освети още веднъж съдържанието на торбата. За момент не знаеше какво да прави със своето откритие, но постепенно мъглата на объркването се разсея. Той се отвърна от гроба и от разлагащия се труп, който издаваше противна воня си едва се сдържа да не повърне.

След като потисна гаденето, Чарли започна да се тресе, но по-скоро от смях, отколкото от страх. Той стоеше там, в тишината на нощта, върху една могилка в гробище за домашни любимци, подобно на възрастен мъж, попаднал във фантастичните лапи на някакво детско суеверие. Той сякаш беше жертва на космическа шега, която ужасно го забавляваше, макар да го караше да се чувства като първокласно магаре. Кучето в гроба на Бренди беше ирландски сетер, а не златист ретривър. Това изобщо не беше Бренди, което означаваше, че работещите тук служители бяха се объркали. Те бяха погребали Бренди в погрешен гроб и незнайно защо бяха поставили сетера в тази дупка. Едно обвито в брезент куче е както всяко друго, а объркването на собственика на погребалното бюро беше не само разбираемо, но и неизбежно. Ако той беше нехаен или по-вероятно, ако си попийваше, вероятността много кучета в гробището да са погребани под погрешни надгробни плочи беше твърде голяма. В края на краищата, погребването на едно домашно куче не беше толкова сериозна работа, както погребването на баба или на леля Ема. Предпазните мерки срещу евентуална грешка не бяха съвсем стриктни. Не съвсем! За да намери верния гроб на Бренди, Чарли трябваше да проследи самоличността на сетера и да разравя втори гроб, а да преглежда стотиците поставени ниско долу надгробни плочи, той знаеше, че е непосилна задача. А в края на краищата, това нямаше значение. Грешката на собственика на погребалното бюро за домашни любимци беше като плискане на студена вода в лицето. Тя отрезви Чарли. Той внезапно се видя като една пародия на героя в един от тези стари комикси на ужаса, който бе посетил едно гробище в преследване на… какво? Дракула Куче? Чарли се засмя така силно, че трябваше да седне, за да не падне.

Те казваха, че Бог действа по тайнствени пътища, а може би това се отнасяше също и за дявола. Чарли обаче, просто не можеше да повярва, че дяволът е така мистериозен, така неуловим, така прецизно фалшив и така явно глупав, че да заличава следата към гроба на Бренди, като причини объркване в моргата към някакво гробище за домашни любимци. Подобен дявол би могъл да се опита да купи душата на човек, предлагайки му сполука при търговия с билети за бейзбол, а такъв демон не можеше да бъде взет на сериозно.

Как и защо Чарли беше приел това така сериозно. Беше ли религиозната мания на Спайви като някаква зараза? Беше ли хванал някаква лека форма на треската „край-на-света“?

Неговият смях имаше пречистващ ефект докато траеше, той се почувства по-добре, отколкото е бил седмици наред.

Чарли използва широката част на лопатата, за да бутне торбата с мъртвото куче обратно в гроба. После хвърли отгоре капака на ковчега, запълни гроба, затъпка го, изчисти широката част на лопатата в тревата и се върна в колата.

Не беше намерил, каквото очакваше и може би дори не беше открил истината, но все пак бе открил това, което се надяваше, че ще открие — един изход, един приемлив отговор, нещо с което би могъл да живее, оправданието.

Началото на май в Лас Вегас беше чудесно време с очакване на предстоящите жестоки летни горещини, но с изчезнали за цяла една година мразовити зимни нощи. Топлият сух вятър продухваше все още останалите спомени от кошмарното преследване във високите части на Сиера Невада.

Сутринта на първата сряда от месеца, Чарли и Кристин трябваше да се оженят в един възхитително пищен и весело безвкусен несектантски обреден параклис в съседство на казино, което много харесваше и на двамата. Те не гледаха на своята венчавка, като на тържествен случай, а като на начало на весело приключение, което бе най-добре да започне по-скоро със смях, отколкото с разкош и светска глъчка. Освен това, щом веднъж бяха решили да се оженят, те внезапно бяха полудели да го направят и никое място, с изключение на Вегас със своите либерални сватбени закони, не можеше да пасне на тяхната програма.