Дийн Кунц - Служители на Здрача

Колко лесно можеше да се случи това: един луд разпространява своите илюзии сред лековерните и скоро е налице една истерична тълпа или в този случай култ, който неговите последователи вярват, че е породен от най-добри намерения и следователно брониран срещу съмнения със стоманена самоувереност. Има зло, установи тя, но не в нейното малко момче, а в неизбежното привличане на човечеството към лесни, макар и нелогични, отговори.

— Имаш ли доверие на Барлоу? — попита Чарли от другия край на пещерата.

— Мисля, че да — отвърна Кристин.

— Той може по пътя надолу, да си промени намерението.

— Мисля, че ще доведе помощ — каза тя.

— Ако си промени намерението относно Джоуи, той дори не е необходимо да се връща. Може да ни изостави тук, а студът и гладът да свършат работата вместо него.

— Обзалагам се, че той ще се върне — каза Джоуи, изтупвайки от прах малките си ръце след добавянето на клоните към огъня. — Аз мисля, в края на краищата, че той е един от добрите хора. Нали така, мамо? Не мислиш ли, че той се един от добрите хора?

— Да — отвърна Кристин и се усмихна. — Той е един от добрите хора, миличък.

— Като нас — добави Джоуи.

— Като нас — потвърди тя.

Часове по-късно, но далеч преди падането на нощта, те чуха шум от вертолет.

— Вертолетът е съоръжен със ски — каза Чарли. — Той ще кацне на откритото място и спасителният отряд ще дойде оттам пеша.

— Отиваме си вкъщи ли? — попита Джоуи.

Кристин плачеше от облекчение и щастие.

— Отиваме си вкъщи, миличък. Ти по-добре си вземи якето и ръкавиците и започни да се обличаш.

Момчето изтича към купа топлоизолиращо спортно облекло в ъгъла.

— Благодаря ти — каза Кристин на Чарли.

— Аз те разочаровах — отвърна той.

— Не. Ние просто имахме малко късмет, накрая… Нерешителността на Барлоу и после прилепите. Но нямаше да стигнем дотук, ако не беше ти. Ти си чудесен. Аз те обичам, Чарли.

Той се поколеба да отговори по същия начин, защото приемането на Кристин означаваше приемане и на момчето. Това не можеше да се избегне. Той не се чувстваше напълно спокоен с момчето, въпреки че се опитваше да повярва в правилността на обяснението на Барлоу.

Джоуи отиде намръщен при майка си. Връзките за пристягане на качулката бяха твърде разхлабени, а той не можеше да развърже несръчно направения от него възел.

— Мамо, защо е трябвало да се слагат връзки за обувки по този начин под брадичката?

— Мислех, че вече наистина си добър във връзването на връзки за обувки.

— Добър съм — заяви гордо момчето, — но само, ако са ми на краката.

— Ами, мисля, че ние не можем да те смятаме за голямо момче, докато не се научиш да връзваш връзки за обувки, където и да са поставени.

— Виж ти. В такъв случай мисля, че никого няма да стана голямо момче.

Кристин приключи с повторното завързване на връзките на качулката.

— О, един ден ще станеш, миличък — увери го тя.

Чарли я наблюдава, докато прегръщаше своя син и въздъхна. После поклати глава, прокашля се и каза:

— Аз също те обичам, Кристин. Наистина.

Два дни по-късно, в болницата в Рево, след продължителни грижи на неизброимо много лекари и сестри, след няколко интервюта с полицията и едно с представител на пресата, след дълги телефонни разговори с Хенри Ранкин и след две нощи така необходим и стимулиран с лекарства сън, на третата нощ Чарли бе оставен да почива без да бъде наблюдаван. Той нямаше трудности със заспиването, но сънуваше.

Сънуваше, че се люби с Кристин и това не беше фантазиран секс, а по-голямата част от спомена за тяхното любене в хижата. Той никога не беше се отдавал така напълно, както на нея в онази нощ, а на следващия ден, Кристин беше направила всичко възможно, за да му каже, че никога не е възнамерявала да прави това с някой друг мъж. Сега, в съня, те се любиха със същата смайваща страст и със същата енергия, отхвърляйки настрана всички задръжки. Но в съня, както беше и в действителността, в това имаше също и нещо… диво, нещо свирепо и животинско, като че ли сексът, който споделяха, беше повече от израз на любов или страст, като че ли това беше една… церемония, едно свързване, което някак си го ангажираше напълно с Кристин, следователно, също така и с Джоуи. Когато Кристин го възседна, когато той влезе като бик дълбоко в нея, подът под тях започна да се разтваря (тук сънят се отдалечаваше от реалността), а кушетката започна да се плъзга в разширяващата се цепнатина. Но, въпреки че и двамата разбираха опасността, те не можеха да направят нищо, не можеха да спрат своето разгонване, дори за да се спасят, а продължаваха да се притискат, плът към плът. Пукнатината в пода стана още по-широка и те усетиха, че в тъмнината отдолу има нещо, което силно желае да ги погълне. Чарли искаше да се откъсне от нея, да избяга. Искаше да вика, но не можеше. Той можеше само да се притиска здраво към нея и да влиза в нея, когато кушетката пропадна през зиналата дупка и подът на хижата изчезна над тях. Те паднаха в…