Дийн Кунц - Служители на Здрача

Чарли се уверяваше, че странното нападение върху Грейс Спайви има едно рационално, естествено обяснение, но той не беше напълно убеден от собственото си уверение. Може би прилепите бяха разярени, което можеше да се обясни с факта, че те не избягаха при звука на изстрелите, а бяха, вместо това, привлечени от него, защото всички разярени животни са особено чувствителни (и лесно разгневими) от ярки и силни шумове. Но защо прилепите бяха хапали и драскали само Грейс, оставяйки недокоснати Джоуи, Кристин, Барлоу и самия Чарли?

Той хвърли поглед към Джоуи.

Момчето беше излязло от своя квази-отистичен транс. То бе отишло при Чубака. Джоуи беше коленичил до кучето, хлипаше и искаше да докосне неподвижното животно, но се страхуваше и правеше с ръцете си жестове на безпомощност.

Чарли си спомняше, когато миналия понеделник в своя кабинет беше погледнал Джоуи и беше видял безплътен череп вместо лице. Видението беше кратко като мигване на окото и той бе преместил спомена за него в подсъзнанието си. Ако Чарли изобщо се безпокоеше от този спомен, то беше защото това можеше да означава, че Джоуи ще умре. Но той, всъщност, не вярваше във видения и в ясновидски разкривания, така че не беше много обезпокоен. Сега Чарли се питаше, дали видението не беше действителност. Може би, то не означаваше, че Джоуи ще умре. Може би, то означаваше, че Джоуи е смъртта.

Разбира се, тези мисли бяха само доказателство за сериозността на неговата треска. Джоуи си беше Джоуи, нищо повече, нищо по-лошо, нищо странно.

Чарли обаче си спомняше също и съня си по-късно същата нощ, в който плъховете, вестители на смъртта, бяха изскочи от гърдите на момчето.

Това са глупости, каза си той. От твърде дълго време съм детектив. На никого не се доверявам. Сега търся измама и поквари дори в най-невинните сърца.

Джоуи започна да говори, милвайки кучето. Думите му излизаха на пресекулки между хлипанията:

— Мамо, мъртъв ли е? Мъртъв ли е Чубака? Този… лош човек… той уби ли Чубака?

Чарли погледна Кристин. Лицето й беше мокро от сълзи, а очите й преливаха от нов поток. Тя изглеждаше временно онемяла. Противоречиви емоции се бореха за завладяване на нейното прелестно лице: ужаса от жестоката смърт на Спайви, изненадата от собственото й оцеляване и радостта, че нейното дете е невредимо.

Като видя нейната радост, Чарли се засрами, че е гледал момчето с подозрение. Все пак… той беше детектив, а работата на един детектив е да бъде подозрителен.

Чарли погледна внимателно Джоуи, но не откри излъчваното зло, за което говореше Спайви, не почувства, че присъства на нещо чудовищно. Джоуи продължаваше да бъде едно шестгодишно момче, едно хубаво дете с мила усмивка, способно да се смее, да плаче, да се безпокои и да се надява. Чарли бе видял какво беше се случило на Грейс Спайви и въпреки това ни най-малко не се страхуваше от Джоуи, защото, по дяволите, той не можеше изведнъж да започне да вярва в съществуването на дяволи, демони и Антихриста. Той винаги беше се интересувал от науката като лаик и беше още от дете застъпник за космическата програма. Чарли винаги бе вярвал, че логиката, здравият разум, светският еквивалент на Християнската Света Троица, ще решат всички проблеми на човечеството и всички тайни на съществуването, включително източника и смисъл на живота. А науката вероятно можеше да обясни какво беше се случило тук. Един биолог или зоолог щеше, най-вероятно, да открие, не тяхното поведение е съвсем в границите на нормалното.

Докато Джоуи продължаваше да стои наведен над Чубака и да го милва, плачейки, опашката на кучето помръдна и после удари земята.

— Мамо, виж! Той е жив! — извика Джоуи.

Кристин видя Чубака да се търкулва на хълбок, да се изправя на крака и да се отърсва. Той изглеждаше мъртъв, а сега не беше дори замаян. Той се изправи на задните крака, постави предните лапи на рамената на Джоуи и започна да ближе лицето на своя млад господар.

Момчето се смееше и рошеше козината на кучето.

— Как си Чубака? — питаше го Джоуи. — Добро куче. Добрият стар Чубака.

Чубака? Питаше се Кристин. Или Бренди?

Бренди беше обезглавен от хората на Спайви и бе погребан с почести в едно прилично гробище за домашни любимци в Анахейм. Но ако те се върнеха сега на това гробище и отвореха гроба, какво щяха да намерят? Нищо ли? Една празна дървена кутия? Беше ли Бренди възкръснал и намерил своя път до кучкарника точно навреме, за да могат Чарли и Джоуи отново да го вземат?