Дийн Кунц - Служители на Здрача

Гигантът се колебаеше, размазвайки сълзи върху лицето си със своите големи ръце.

Затаила дъх, Кристин наблюдаваше конфронтацията с надежда и страх. Ако това създание на Франкенщайн наистина се обърнеше срещу своя господар, то можеше да бъде чудесен съюзник, но в момента не изглеждаше достатъчно стабилно, за да ги избави от тяхната криза. Въпреки че беше захвърлил ножа, Кайл изглеждаше объркан в умствено и в емоционално отношение и дори не стоеше съвсем стабилно на краката си. Когато допря ръце до главата и започна да примигва през сълзи, Кайл изглежда изпитваше болка почти като че ли беше бит с палка. В края на краищата, той можеше да се обърне всеки момент и да убие Джоуи.

— Дяволът е внушил това съмнение в съзнанието ти — продължи да настоява Грейс Спайви, като пристъпваше към гиганта и му викаше. — Дяволът, дяволът, дяволът!

Кайл свали мокрите от сълзи ръце от лицето си и примигна срещу старицата.

— Ако това е дяволът, тогава той изобщо не е лош. Изобщо не е лош, щом иска от мен никога да не убивам отново — каза той и тръгна клатушкайки се към прохода, който водеше извън пещерите. Кайл спря точно в началото му и се облегна на стената, като че ли се нуждаеше от минутка време за възстановяване след изпълнението на някаква изтощителна задача.

— Тогава аз ще свърша тази работа! — извика яростно Спайви, стискайки ремъка на полуавтоматичното оръжие. Сега тя го взе в двете си ръце. — Ти си моя Юда, Кайл Барлоу. Юда. Ти ме разочарова. Но Бог няма да се разочарова от мен. Аз няма да Го разочаровам по начина, по който го стори ти. Не, не и аз, Избраната, не и аз!

Кристин погледна Джоуи, който продължаваше да стои в ъгъла, облегнат на камъка. Сега неговите ръце бяха протегнати напред с малките бледи длани, спънати и обърнати навън, като че ли да се предпази от куршумите, които Грейс Спайви би изстреляла към него. Огромните му очи гледаха уплашено и бяха фиксирани върху старицата, сякаш тя беше го хипнотизирала. Кристин искаше да му извика да бяга, но това беше безсмислено, защото Спайви беше на пътя му и сигурно щеше да го спре. Освен това, къде можеше да отиде той? Навън, на минусовия вятър, където щеше бързо да замръзне? По-дълбоко в пещерите, където Спайви щеше лесно да го проследи и скоро да го намери? Джоуи беше в клопка, малък и беззащитен, и нямаше къде да се скрие.

Кристин погледна Чарли, който плачеше, разстроен от собствената си неспособност да помогне. Тя се опита да се хвърли към Грейс Спайви, но бе победена от своя ранен крак и от повреденото си рамо. Накрая, в отчаянието си, тя погледа назад към Кайл и каза:

— Не я оставяйте да направи това! За Бога, не й позволявайте да му причини зло!

Гигантът само мигаше глупаво към Кристин. Той изглеждаше шокиран и неспособен да изтръгне оръжието от ръцете на Спайви.

— Моля ви, моля ви, спрете я — умоляваше го Кристин.

— Ти мълчи! — предупреди я Грейс, правейки една заплашителна крачка към нея. После се обърна към Джоуи. — И не се опитвай да използваш тези очи върху мен — каза му тя. — Не можеш да ме победиш по този начин, нито по който и да е друг начин. Не и мен. Аз мога да се противопоставя.

Старицата срещна известна трудност, докато разбере как да борави с оръжието и когато накрая изстреля един куршум, той отиде високо и се удари в стената над главата на Джоуи, като почти засегна тавана. Звукът от експлозията се блъскаше насам-натам в затвореното пространство и едно оглушително ехо се наслагваше върху друго. Гръмотевичният звук и ритането на оръжието изненадаха Спайви, разтърсвайки крехкото й тяло. Тя се залюля, отстъпи две крачки назад и без да иска натисна отново спусъка. Вторият куршум удари тавана и рикошира някъде из помещението.

Джоуи пищеше.

Кристин викаше и търсеше нещо за хвърляне, някакво оръжие, без значение колко примитивно, но не можа да намери нищо. Болката в ранения крак я приковаваше като болт към камъка и тя не можеше да прави нищо друго, освен да удря с ръка по пода от безсилие.

Старицата се запъти към Джоуи, държейки непохватно оръжието, очевидно решила този път да завърши работата. Но нещо не беше наред. Или Спайви беше привършила мунициите, или оръжието беше направило засечка, защото тя започна ядосано да се бори с него.

След като заглъхна ехото от последния изстрел, от дълбочината на планината се появи един мистериозен звук, който идваше от съседните пещери. Той непрекъснато нарастваше и увеличаваше объркването. Това беше един странен и плашещ звук, който Кристин можеше почти, но не съвсем, да идентифицира.