Дийн Кунц - Служители на Здрача

Кристин видя, че, въпреки своето състояние, Чарли беше се надигнал до седнало положение. Както беше слаб и завладян от болката, сигурно всяко движение беше изпитание за него. Той не би се надигнал без причина, нали? Може би беше измислил някакъв начин на действие, който продължаваше да убягва на Кристин. Ето в какво искаше да повярва. Ето на какво се надяваше с цялото си сърце.

Спайви хвана ножа от противоположната страна, държейки го с дръжка към грозния великан.

— Време е, Кайл — каза тя. — Външният вид на момчето е лъжлив. То изглежда малко и слабо, но всъщност е силно и ще се съпротивлява. А аз, макар да съм Избрана, не съм физически силна. Повече не съм. Ти трябва да направиш това.

На лицето на Кайл се появи странно изражение. Кристин очакваше да види триумфиращ поглед, изразяващ нетърпение и маниакална омраза, но вместо това той изглеждаше… не разтревожен и не смутен, а по малко от двете и нерешителен.

— Кайл, дойде времето да бъдеш Божия Чук — напомни му Спайви.

Кристин потрепери. Тя се придвижи към гиганта, лазейки по пода. Беше така уплашена, че успя да игнорира болката в крака си. Тя се вкопчи в края на неговата парка, надявайки се, че ще може да го извади от равновесие, да го събори и да му вземе оръжието. Това беше един безнадежден опит, като се вземеха предвид нейният ръст и нейната сила, но тя не получи шанса дори да се опита, защото той замахна с приклада на оръжието към нея, както бе замахнал към кучето. Ударът попадна върху рамото на Кристин и я събори назад. Тя се строполи на едната си страна, а всичкият въздух беше изкаран от дробовете й. Кристин си пое трудно въздух, сложи ръка върху удареното рамо и заплака.

С огромно усилие, почти притъмнявайки му от болката, Чарли беше се надигнал до седящо положение, защото мислеше, че така ще може да види ситуацията под друг ъгъл и накрая да намери някое решение, което бяха пропуснали. Обаче все още не можеше да измисли нещо, което да ги спаси.

Кайл взе ножа от Грейс и й даде своето полуавтоматично оръжие.

Старицата се отстрани от пътя на гиганта.

Кайл обърна няколко пъти ножа в ръката си, взирайки се в него с леко учудено изражение на лицето. Острието проблясваше в призрачната светлина на огъня.

Чарли се опита да се изтегли до високата пет фута плоскост на перваза, който изпълняваше ролята на огнище, с намерението да сграбчи някоя горяща главня и да я хвърли. С ъгълчето на окото си Спайви го видя да се бори с мъртвата тежест на собственото си разбито тяло и насочи пушката към него. Тя можеше да си спести труда, защото Чарли без друго нямаше достатъчно сила, за да достигне огъня.

Кайл Барлоу погледна ножа в ръката си, после погледна момчето и не беше сигурен какво го плашеше повече.

Той беше използвал нож, беше наръгвал хора и преди. Дори беше ги убивал. Това беше лесно и той бе освобождавал част от напрежението, което периодично се натрупваше в него като налягане на парата в котел. Но сега Кайл не беше същият човек като преди. Вече можеше да контролира емоциите си. Най-после беше разбрал себе си. Старият Кайл мразеше всеки срещнат, независимо дали го познаваше или не, защото хората неизбежно отказваха да го приемат. Новият Кайл обаче съзнаваше, че неговата омраза причинява повече зло на него самия, отколкото на всеки друг. Всъщност, сега той знаеше, че невинаги не е бил приеман заради своята грозота, а често заради своята враждебност и своя гняв. Грейс беше му дала цел и прием и с течение на времето бе открил привързаност, а след привързаността идваха първите признаци за една способност да обичаш и да бъдеш обичан. И сега, ако беше използвал ножа, ако беше убил момчето, Кайл можеше да се плъзне по наклонената плоскост надолу, към дълбочините, от които беше се изкатерил. Той се страхуваше от ножа.

Но той се страхуваше също и от момчето. Кайл знаеше, че Грейс притежава огромна психическа сила, защото беше я видял да прави неща, които не бяха по силите на никой обикновен човек. Следователно, тя трябваше да е права като казваше, че момчето е Антихрист. Ако не успееше да убие дяволското дете, той щеше да разочарова Бога, Грейс и цялото човечество.

Но не беше ли той помолен да пожертва своята душа, за да постигне спасение? Да убие, за да бъде благословен? Имаше ли смисъл това?

— Моля ви, не причинявайте зло на моето малко момче. Моля ви — каза с умоляващ глас Кристин.

Кайл я погледна и неговото затруднение се задълбочи. Тя не приличаше на Мадоната на Мрака със силата на Сатаната зад себе си. Тя беше наранена, уплашена и молеше за пощада. Той беше я наранил и от това чувстваше пристъп на силна вина.