Дийн Кунц - Служители на Здрача

На него сигурно мигновено бе му станало ясно, че тя не би го атакувала с такова грубо оръжие, ако имаше още муниции за пистолета.

— Хвърлете това — каза студено той.

Нейният велик план започна внезапно да изглежда трогателен и глупав.

Джоуи. Той беше зависим от нея. Тя беше неговата единствена защита. Кристин се приближи с още една крачка.

— Хвърлете това!

Преди той да успее да стреля, раненият й крак поддаде и тя се строполи на земята.

— Кристин! — извика от отчаяние и мъка Чарли, натъртвайки силно на единствената дума.

Кутията със запалителната течност се търкулна по пода недалеч от Кристин, Чарли и Джоуи и се спря в един недостъпен ъгъл.

Кристин падна на раненото бедро и извика, когато силна болка прониза крака й.

В момента на падането, факлата се изплъзна от ръката й и попадна върху следата от течността, с която беше се опитала да опръска огромния грозен мъж. Избухна огнена линия, която изпълни за кратко време пещерата със заслепяваща светлина, а после примига и угасна без да причини вреда на никого.

Чубака се хвърли, ръмжейки, с оголени зъби върху огромния мъж, но беше твърде слаб, за да може да направи нещо. Кучето захапа парката, но гигантът вдигна с две ръце полуавтоматичното оръжие и го стовари с приклада надолу върху черепа му. Чубака излая кратко и се строполил безсъзнание или мъртъв в краката на гиганта.

Кристин остана в съзнание, макар да я покриваха отчасти приливи на чернота.

Огромният мъж влезе навътре в помещението, усмихвайки се като едно създание от стар филм за Франкенщайн.

Кристин видя Джоуи да се отдръпва в най-отдалечения ъгъл на пещерата.

Тя не беше успяла да го защити.

Не! Трябваше да има нещо , което да може да се направи. Господи! Някакво решително действие, което все още да може да се предприеме. Нещо, което коренно да промени положението и да ги спаси. Трябваше да има нещо. Но тя не можеше да измисли нищо.

Огромният мъж пристъпи още по-навътре в пещерата. Това бе чудовището, което Чарли беше срещнал в жилището на Спайви, гиганта с изкривеното лице. Този, когото вещицата беше нарекла Кайл.

Докато наблюдаваше Кайл да се приближава в пещерата, а Кристин да трепери пред гротескния натрапник, Чарли се изпълваше в еднаква степен със страх и с отвращение от себе си. Той се страхуваше, защото разбираше, че ще умре в тази влажна и самотна дупка, а се отвращаваше от себе си, заради своите слабост, некомпетентност и безпомощност. Неговите родители бяха слаби и безполезни, бяха се оттеглили в една алкохолна замъгленост, за да се утешават за своята неспособност да се оправят в живота, затова, от най-млада възраст, Чарли беше си обещал никога да не заприлича на тях. Цял живот беше се учил да бъде силен, винаги силен. Никога не отстъпваше пред препятствие, най-вече защото неговите родители винаги отстъпваха. И рядко губеше битката. Той мразеше да губи. Неговите родители бяха хора, които губеха, но не и той, не и Чарли Харисън от Клемет-Харисън. Губещите хора бяха слаби физически, умствено и духовно, а слабостта беше най-големия грях. Той обаче не можеше да отрече истинността на положението, в което се намираше сега. Не можеше по никакъв начин да избегне факта, че е полупарализиран от болка, слаб като котенце и че се бори да не изпадне в безсъзнание. Истината беше, че той бе довел Кристин и Джоуи до това място и до това състояние с обещанието да им помогне. Но обещанието му беше останало неизпълнено. Те се нуждаеха от него, а той не можеше да направи нищо за тях и сега щеше да завърши своя живот, проваляйки тези, които обичаше. Това не го правеше много по-различен от неговия баща алкохолик и от неговата проядена от омраза вечно пияна майка.

Една част от него казваше, че той е бил твърде взискателен към себе си. Беше направил най-доброто, на което е способен. Никой не би могъл да направи повече. Но, тъй като винаги е бил твърде взискателен към себе си, не можеше сега да бъде по-отстъпчив. Нямаше значение какво бе възнамерявал да направи, а какво всъщност бе направил. Той беше ги изправил лице в лице със Смъртта.

На входа между тази пещера и съседната се появи една друга фигура. Една жена. Тя остана за малко в сянка, но после се появи в оранжевата като в навечерието на празника „Вси светии“ светлина на огъня. Това беше Грейс Спайви.

Чарли се опита да повдигне ръцете си, защото, ако успееше да ги повдигне, щеше да може да седне, щеше да може да стане, а ако успееше да стане, щеше да може да се бие. Но той не успя да повдигне ръцете си. Нито една от двете. Нито на един инч.