Дийн Кунц - Служители на Здрача

Кристин не мислеше, че те ще тръгнат веднага след нея. Не можеше да знаят, че тя има само един пистолет или че й са се свършили мунициите. Те щяха да бъдат предпазливи.

Но, все пак, те щяха да дойдат. Предпазливо. Бавно.

Недостатъчно бавно.

Те бяха неумолими като хайка в каубойски филм.

Като се потеше, въпреки студения въздух и повдигаше и преместваше крака си, сякаш беше бетонов къс, Кристин се замъкна в пещерата, където на играещата светлина на огъня я чакаха Чарли и Джоуи.

— О, Господи, ти си ранена — каза Чарли.

Джоуи не каза нищо. Той стоеше до перваза, върху който гореше огъня, а пулсиращата светлина придаваше на лицето му кървавочервен оттенък. Той си смучеше пръста и я наблюдаваше с големите си очи.

— Раната не е лоша — отвърна Кристин, опитвайки се да не му позволи да забележи, колко беше уплашена. Тя се изтегли до стената, стоейки на един крак.

Кристин постави едната ръка на бедрото си и го почувства лепкаво от кръв. Отказа да го погледне. Ако кървеше силно, тя се нуждаеше от турникет. Но нямаше време за първа помощ. Ако направеше пауза, за да постави турникета, Спайви или гигантът можеха просто да влязат и да й пръснат черепа.

Кристин още не беше замаяна и повече не я застрашаваше близка опасност от загубване на съзнание, но бе започнала да се чувства слаба.

Тя още държеше празния безполезен пистолет, но след малко го пусна на земята.

— Боли ли те? — попита Чарли.

— Не — отвърна тя и това беше истина. В момента чувстваше слаба или не чувстваше почти никаква болка, но знаеше, че скоро ще почувства.

— Дайте ни момчето? — викаше гигантът отвън. — Ще ви оставим живи, ако ни предадете момчето.

Кристин не му обърна внимание.

— Аз повалих двама от негодниците — каза тя на Чарли.

— Още колко остават? — попита той.

— Още двама — отвърна тя, без да дава допълнителни подробности, тъй като не искаше Джоуи да разбере, че Грейс Спайви влиза в това число.

Чубака беше се изправил на крака и тихо ръмжеше. Кристин беше изненадана, че кучето може да стане, но то все още не беше се възстановило напълно. Изглеждаше болнаво си нестабилно. Нямаше много да е в състояние да се сражава или да защитава Джоуи.

Кристин откри ножа от чантата с прибори за храна, който лежеше между Джоуи и Чарли в далечния край на помещението. Тя помоли Джоуи да й го донесе, но той само гледаше втренчено, без да се помръдне и не можеше да бъде придуман да помогне.

— Няма ли повече муниции? — попита Чарли.

— Никакви.

— Дайте ни момчето! — чу се вик отвън.

Чарли се опита да се примъкне до ножа, но беше твърде слаб и твърде измъчен от болката, за да изпълни тази задача. Усилието го накара да хрипти, а хриптенето премина в мъчителна кашлица, която го остави отпуснат от изтощение и с кървава слюнка по устните.

Кристин имаше френетичното чувство, че времето изтича като пясък от фуния.

— Дайте ни Антихриста!

Макар че не можеше да се движи бързо, Кристин започна да се примъква към другия край на помещението, следвайки стената. Тя си опираше на нея и подскачаше на здравия си крак. Ако успееше да се добере до ножа и после да се върне до същия край на пещерата, тя можеше да ги причака зад ъгъла от тази страна на прохода, а когато дойдеха, можеше да й се удаде да се втурне напред и да промуши единия от тях.

Най-после Кристин достигна провизиите, наведе се, взе ножа и… осъзна колко късо е острието му. Тя го обърна няколко пъти в ръцете си, опитвайки се да се убеди, че точно това е оръжието, от което се нуждае. Ножът обаче трябваше да проникне през едно яке и дрехите под него, преди да причини някакво нараняване, а той не беше достатъчно дълъг. Само да имаше възможност да ги наръга в лицата… но те щяха да имат оръжия, а тя не се надяваше много, че ще успее да проведе успешна фронтална атака.

По дяволите!

Кристин хвърли ножа с отвращение.

— Огънят — каза Чарли.

Отначало тя не разбра.

Той вдигна ръка до устата си си избърса кървавата слюнка, която продължаваше да изкарва с кашлицата.

— Огънят. Той е… едно добро… оръжие.

Разбира се. Огънят. Той беше по-добро оръжие от един нож с късо острие.

Изведнъж Кристин се сети за нещо, което, използвано заедно с горяща главня, би било почти толкова ефективно, колкото огнестрелно оръжие.

Една тъпа болка в ранения крак започна да тупа в такт с ускорения й пулс, скърцайки със зъби, се наведе към купчината провизии. Навеждането не беше лесно, включваше една болезнена маневра, а тя се боеше, че ще трябва да се изправя отново, въпреки че имаше стената, на която да се подпира. Кристин започна да рови из нещата, които вчера беше извадила от раницата и след няколко секунди се изправи с една кутия-пръскалка на течно гориво, която бяха купили в случай, че срещнат трудности при запалването на огън в камината на хижата. Тя пъхна кутията в десния джоб на панталоните си.