Дийн Кунц - Служители на Здрача

Кристин притаи дъх и се вслуша.

Нищо.

Дори да не успееше да напръска с горивото кожата на гиганта, а само неговата парка, той щеше със сигурност да изпусне оръжието от ужас и паника и да се сблъска с огъня.

Тя пое дълбоко въздух, задържа го и се вслуша отново.

Все още нямаше нищо.

Ако Кристин успееше да напръска лицето му, не само паниката щеше да е причина да изпусне оръжието. Той щеше да бъде стреснат от силна болка, когато кожата му се покриеше с мехури и започнеше да се бели, а огънят разядеше очите му.

От нейната факла се издигаше пушек и се стелеше по тавана, търсейки изход от затварящата пътя му скала.

Чарли, Джоуи и Чубака чакаха мълчаливо в другия край на помещението. Умореното куче отново беше се отпуснало на задните си части.

Ела, Спайви! Ела, дяволите да те вземат!

Кристин не вярваше абсолютно в своята способност да използва ефективно запалителната течност и факлата. Тя си помисли, че в нейния случай, шансът да успее е едно към десет, но независимо от това искаше да дойдат, веднага, така всичко щеше да свърши бързо. Чакането беше по-лошо от неизбежния сблъсък.

Нещо изпука, щракна и Кристин подскочи, но това беше само огъня в другия край на помещението. Един клон се разпадаше в пламъците.

Елате.

Искаше й се да надзърне зад ъгъла, в прохода и да сложи край на напрежението. Но не смееше. Щеше да загуби предимството на изненадата.

Кристин мислеше, че чува тихото цъкане на своя часовник. Сигурно си въобразяваше, но, във всеки случай, звукът отброяваше секундите: тик-так, тик-так…

Ако успееше да напръска огромния мъж и да го запали, без да се остави да бъде застреляна, трябваше после да се справи и със Спайви. Старицата сигурно имаше собствено огнестрелно оръжие.

Тик-так, тик-так…

Ако вещицата беше непосредствено зад гиганта, може би блясъкът на огъня и цялото това викане щяха да я объркат. Старицата можеше да бъде смутена достатъчно, за да успее Кристин да проведе още една атака със запалителната течност.

Тик-так, тик-так…

Естественият димоход засмукваше пушека от главния огън, но пушекът от факлата на Кристин се издигаше към тавана и образуваше вреден облак. Сега, облакът беше започнал бавно да се спуска надолу в помещението и да разваля въздуха, който дишаха. Той се движеше с всяко блуждаещо течение, но не достатъчно бързо. Миризмата му не беше силна, но до няколко минути те щяха да започнат да се давят. Пещерите бяха така оформени, че съществуваше слаба опасност от задушаване, така че пушекът щеше само да ги отслаби още повече. Все пак, тя не можеше да угаси факлата, която беше единственото й оръжие.

Скоро ще да се случи нещо по-добро, мислеше Кристин. Дяволски скоро.

Тик-так, тик-так, тик-так…

Разсеяна от проблема за пушека и от въображаемия, но не по-малко вледеняващ звук на изтичащото време, Кристин не реагира на важния звук, когато той се появи. Едно единично щракане, един стържещ звук. Това стана преди тя да осъзнае, че тези звуци са от Спайви и нейния огромен спътник.

Кристин чакаше напрегната с високо вдигната факла с протегната пред себе си кутия-пръскалка, а пръстите й бяха готови да стискат и помпат страните на съда.

Още стържещи звуци.

Тих металически звук.

Кристин се показа от плитката вдлъбнатина, където беше се прикрила, молейки се раненият й крак да издържи… и внезапно установи, че звуците не идват от Z-образния проход, а от намиращата се по-дълбоко в склона съседна пещера, която беше свързана с тази.

Тя зърна лъч светлина от скритото в съседната пещера фенерче, който минаваше покрай един сталактит. После лъчът угасна.

Не. Това не беше възможно!

Кристин забеляза движение в края на тъмнината, където другата пещера се съединяваше с тази. Един невероятно висок, широкоплещест и ужасно грозен мъж излезе от тъмното, появявайки се в края на трептящата светлина от огъня на четиридесет крачки от Кристин.

Беше твърде късно. Кристин разбра, че Спайви идваше към тях през мрежата от пещери, а не през по-лесния за защита вход на тунела. Но как? Откъде можеха да знаят, кои пещери водеха към тази? Карта на пещерите ли имаха? Или бяха се доверили на късмета си? Как можеха да бъдат такива късметлии?

Това беше лудост.

Това не беше справедливо.

Кристин излезе една или две крачки напред от сянката, в която беше се скрила.

Гигантът я видя и вдигна оръжието.

Тя пръсна запалителната течност към него.

Той беше твърде далеч. Леснозапалимата течност измина шест или седем фута, но после сви надолу и намокри каменния под на два или три фута, преди да го достигне.