Дийн Кунц - Служители на Здрача

Първият изстрел го наклони назад, а третият изстрел го повали. Автоматът изхвръкна от ръцете му и за момент в Кристин проблесна надеждата, че ще го хване, но докато излезе от пещерата, това силно желано оръжие вече се търкаляше шумно надолу по скалистия склон.

Кристин видя, че снеговалежът е престанал, че не духа вятър и че на склона зад мъжа, който беше убила има още трима души. Единият от тримата, невероятно огромен мъж, вляво от нея, вече беше се втурнал да се скрие. Той бе реагирал на изстрелите, които бяха убили неговия приятел, чието тяло току-що бе тупнало на земята, бе отскочило и все още не беше застанало неподвижно. Другите двама служители на Здрача не бяха така бързи като гиганта. Една ниска набита жена стоеше право срещу Кристин на разстояние не повече от десет-дванадесет фута и представляваше чудесна мишена. Кристин рефлективно натисна спусъка и тази жена също падна, а лицето й експлодира като пробит балон пълен с червена вода.

Въпреки, че Кристин бе преминала през целия проход и бе излязла отвън мълчаливо, сега започна да крещи неконтролируемо. Тя ги ругаеше и викаше така силно, че гърлото я заболя, а гласът й стана дрезгав. После закрещя още по-силно. Използваше думи, каквито никога не беше употребявала преди и беше шокирана от това, което чуваше да излиза от собствената й уста. Но тя не беше в състояние да спре, защото яростта беше я докарала до издаване на нечленоразделен и звуци и безсмислени сквернословия.

И докато крещеше с всичка сила, точно когато видя лицето на набитата жена да експлодира, Кристин се обърна към третия служител на Здрача, намиращ се на двадесет фута вдясно от нея и веднага позна Грейс Спайви.

— Ти! — извика тя с истерия, подсилена от вида на старата вещица. — Ти! Ти, луда стара кучко!

Как можеше жена на нейната възраст да има енергията да изкачи тези хребети и да се сражава с изсмукващите силите атмосферни условия на високата Сиера? Нейната лудост ли й даваше сила? Вероятно да. Нейната лудост блокираше колебанието и умората й, точно както бе блокирала болката, когато бе промушила ръцете и краката си, фалшифицирайки белезите от разпъването на Христос.

Бог да ни е на помощ, помисли Кристин.

Вещицата стоеше неподвижна, непоколебима, арогантна и предизвикателна, като че ли приканваше Кристин да натисне спусъка и дори от това разстояние тя почувства странната и приковаваща сила на очите на старицата. Имунизирана срещу хипнотичния ефект на този безумен поглед, Кристин произведе изстрел и револверът подскочи в ръцете й. Тя не улучи, макар разстоянието да не беше голямо. После натисна отново спусъка, изненада се, когато не улучи за втори път и опита трети изстрел, но откри, че й са се свършили патроните.

О, Господи!

Нямаше повече никакви куршуми. Никакви други оръжия. Господи. Нямаше нищо друго, освен голите си ръце.

Окей, аз мога да направя това, аз мога да направя това, с голи ръце, добре, аз ще удуша кучката, ще откъсна проклетата й глава.

Хлипаща, ругаеща, викаща, носена напред на гребена на една сгромолясваща се вълна на ужаса, Кристин тръгна към Спайви. Но другият служител на Здрача, гигантът, започна да стреля по нея иззад няколко валчести камъка, където беше се скрил. Изстрелите трещяха, а куршумите рикошираха в скалите около нея с пронизителен вой. Тя усети куршуми да прорязват въздуха близо до главата й. Кристин осъзна, че няма да може да помогне на Джоуи, ако бъде мъртва, така че спря и се обърна обратно към пещерата.

Още един изстрел. Остри каменни отломки се пръснаха от мястото на удара.

Кристин продължаваше да бъде в истерия, но цялата тази маниакална енергия беше пренасочена далеч от яростта и жаждата за кръв към инстинкта за самосъхранение. Със звука от стрелбата зад себе си, тя се отправи назад към пещерата. Гигантът изостави укритието си и тръгна след нея. Едрите сачми се удряха в камъка до Кристин и тя очакваше да получи някоя от тях в гърба си. После премина през входа, зави зад първата чупка на Z-образния проход, излизайки извън полезрението на стрелеца и помисли, че е в безопасност. Обаче един последен изстрел рикошира зад ъгъла от първата отсечка на тунела и я улучи в дясното бедро, изваждайки я от равновесие. Тя падна, удари зле рамото си и усети мрака да се простира към нея.

Кристин се затътри по прохода, отказвайки да се поддаде на сковаващия ефект от шока, който следваше след нараняване. Тя си поемаше трудно въздух и парираше отчаяно спускащата се пред очите й тъмнина.