Дийн Кунц - Служители на Здрача

Тя го накара да вземе хаповете, а той жадно изпи водата, прокарвайки ги надолу. После заспа отново още докато Кристин взимаше чашата от устата му.

Чарли продължи да стене и мърмори известно време и започна силно да трепери, въпреки че беше обилно изпотен. Зъбите му тракаха. На Кристин й се искаше да имаха няколко одеяла. Тя сложи още дърва в огъня. Пещерата беше относително затоплена, но Кристин мислеше, че точно сега не е твърде топло в нея.

Около десет часа, Чарли отново се успокои. Той спря да мята главата си, престана да се поти и заспа спокойно.

Поне, каза си тя, сънят го събори. Но се страхуваше това да не е кома.

Нещо изписка.

Кристин грабна револвера и скочи на крака, като че ли изпискването беше вик.

Джоуи и Чарли спяха спокойно.

Тя внимателно се вслуша. Изпискването отново се повтори. Този път не беше само кратък звук, а серия от писукания, едно пронизително, макар и отдалечено, цвъртене.

Звукът не беше от камък, земя или вода. Това не беше мъртъв звук, а нещо друго, нещо живо.

Кристин взе фенерчето. С бясно биещо сърце и насочен пред себе си револвер, тя тръгна предпазливо към звука. Той изглежда идваше от съседната пещера.

Въпреки че бяха тихи, пронизителните писъци караха косата й да настръхва, защото бяха зловещи и чуждоземни.

Кристин спря пред входа на съседната пещера, осветявайки пространството пред себе си с лъчи от фенерчето. Тя видя приличащите на направени от восък сталактити и сталагмити и влажните скални стени, но нищо необичайно. Сега звуците изглежда че идваха от още по-далеч, от трета пещера или дори от четвърта.

Когато наклони глава и се вслуша по-внимателно, Кристин изведнъж разбра какво беше чула. Прилепи. Множество прилепи, съдейки по писъците им.

Очевидно, те гнездяха в друга пещера някъде в планината и влизаха и излизаха по друг път, защото тук нямаше никаква следа от тях, никакви трупове на прилепи или техни изпражнения. Окей. Кристин нямаше нищо против да разделя пещерите с тях, но само докато те се придържаха към своя собствен район.

Тя се върна при Чарли и Джоуи, седна между тях, остави револвера настрана и угаси фенерчето. После се запита, какво би се случило, ако хората на Спайви се появяха, блокираха входа на тази пещера и не им оставеха друг избор, освен да се отправят още по-дълбоко в планината в търсене на друг изход, на една задна врата към безопасността. Какво щеше да стане, ако тя, Чарли и Джоуи бяха принудени да се спасяват, бродейки от пещера в пещера, докато накрая минеха през тази, в която гнездяха прилепите? Там, може би, трябваше да газят до колена в изпражнения, а над главите им щяха да се вият стотици и дори хиляди прилепи. Някои от тях или дори всичките можеха да имат бяс, защото прилепите бяха отлични преносители на тази болест…

Стига , каза си ядосано Кристин.

Тя имаше вече достатъчно за какво да се безпокои. Лудите на Спайви. Джоуи. Раната на Чарли. Времето. Дългото пътуване обратно към цивилизацията. Не можеше да прибави към списъка и прилепите. Това беше лудост. Шансът да отидат по-близо до прилепите беше едва едно на един милион.

Кристин се опита да се отпусне.

Тя прибави още дърва в огъня.

Пискането замря.

В пещерите отново настана тишина. Нарушаваше я само затрудненото дишане на Джоуи и пращенето на огъня.

На Кристин започна да й се доспива.

Тя опита всеки трик, който успя да измисли, за да остане будна, но сънят продължи да затваря очите й.

Кристин се страхуваше да задреме, защото през това време можеше да се влоши състоянието на Джоуи. Или можеше Чарли да има нужда от нея, а тя нямаше да разбере.

Освен това, някой трябваше да стои на пост.

Хората на Спайви можеше да дойдат през нощта.

Не. Бурята. На вещиците не се разрешаваше да летят, яхнали метлите си, в буря като тази.

Кристин се усмихна, спомняйки се начина, по който Чарли беше се пошегувал с Джоуи.

Трепкащата светлина на огъня беше хипнотизираща…

В края на краищата, някой трябваше да стои на пост.

Само да дремне за малко.

Вещици…

Някой… трябва да…

Кошмарът беше от тези, в които тя знаеше, че е заспала, че случилото се не е реално, но това не ги правеше по-малко страховити. Кристин сънуваше, че всички пещери в стената на долината са свързани в един сложен лабиринт и че Грейс Спайви, заедно със своите религиозни терористи, е влязла точно в тази пещера от други, намиращи се по-нататък по склона. Сънуваше, че те готвят жертвоприношение на човек и че жертвата е Джоуи. Тя се опитваше да ги убие, но всеки път, когато застрелваше някой от тях, тялото му се разделяше на двама нови фанатици, така че, като ги убиваше, само увеличаваше броя им. Кристин все повече обезумяваше и се ужасяваше, а броят им ставаше все по-голям, докато всичките пещери в стената на долината не се изпълниха с хора на Спайви, като армия плъхове или хлебарки. А после, усещайки че сънува, тя започна да подозира, че последователите на Спайви не бяха само в пещерите от съня, но и в истинските пещери отвъд него. Те правеха жертвоприношение на човек както в кошмара, така и в реалността и ако тя не се събудеше, за да ги спре, те щяха наистина да убият Джоуи. Те щяха да го убият, докато тя спеше. Кристин се бореше да се освободи от желязната хватка на съня, но не можеше. Тя не можеше да се събуди и сега, в съня, те щяха да прережат гърлото на момчето. А в реалността, отвъд съня?