Дийн Кунц - Служители на Здрача

Надясно от нея се разкриваше друга зала. Тя беше по-малка и с по-нисък таван. Там имаше няколко сталактита и сталагмита, които изглеждаха като образувани от стопен сив восък, а на няколко места в помещението те се срещаха по средата, за да образуват силно вталени стълбове. Кристин освети с фенерчето наоколо, видя един проход в далечния край на второто помещение и допусна, че води към трета кухина, но това беше всичко, което й бе необходимо да знае.

Първото помещение имаше всичко, каквото искаха. Към задната част таванът се спускаше, а подът се издигаше. В последните пет фута издигането беше рязко и образуваше перваз с дълбочина пет фута и широчина двадесет фута, само на четири фута от тавана. Изследвайки с фенерчето тази повдигната ниша, Кристин откри отвор с диаметър два фута в скалата над нишата, който отиваше нагоре в тъмнината и тя установи, че е намерила едно огромно естествено огнище със свой собствен димоход. Отворът сигурно водеше към някоя друга пещера по-високо в склона на възвишението и през тази зала или през някоя друга отвъд нея към повърхността. Пушекът щеше да се издига по пътя на естествената тяга и накрая щеше да излиза в атмосферата.

Важно беше да имат огън. Те не бяха донесли със себе си своите спали чували, защото такива обемни вещи щяха да ги забавят и защото очакваха да достигнат езерото преди падането на нощта, в който случай те нямаше да имат нужда от тях. Снежната буря и раната в рамото на Чарли бяха променили коренно плановете им и сега, без спални чували да ги предпазват от нощния студ и да им помогнат да запазят своята телесна топлина, един огън беше от важно значение.

Кристин не се безпокоеше, че пушекът ще издаде тяхното местоположение. Гората щеше да го скрие. А след като се издигнеше над върховете на дърветата, той щеше да се загуби в бялата вихрушка на бурята. Освен това, почти сигурно беше, че фанатиците на Спайви щяха да ги търсят на югозапад, към края на долината, който водеше към цивилизацията.

Залата се славеше и с една друга отличителна черта, която първоначално се добавяше към нейната привлекателност. Една от стените беше декорирана с рисунка, висока седем фута — един индиански тотем на мечка, може би гризли. Тя беше гравирана в скалата с някакъв вид корозивна жълта боя. Рисунката беше или груба, или високо стилизирана, но Кристин не знаеше достатъчно за индианските тотеми, за да направи прецизно разликата. Знаеше само, че рисунки като тази са били обикновено предназначени да носят щастие на обитателите на пещерата. Образът на мечката, по общо мнение, включваше един реален дух, който щеше да осигури защита. Отначало, това изглеждаше като едно добро нещо. Тя, Чарли и Джоуи се нуждаеха от всяка защита, която биха могли да получат. Но, когато Кристин спря за малко, за да изследва серно-жълтата мечка, тя получи усещането, че в нея има нещо заплашително. Това, разбира се беше смешно и показваше нестабилното състояние на нейното съзнание, защото мечката не беше нищо друго, освен една рисунка върху камък. Въпреки всичко, при преоценката, тя реши, че би предпочела на мястото на тотема още една мръсносива стена.

Кристин обаче нямаше намерение да търси друга пещера, само защото не харесваше декора на тази. Естественото огнище далеч превъзхождаше по значение вкуса към живопис на предишните обитатели. С огън за топлина и светлина, пещерата щеше да осигури почти толкова добър подслон, колкото и хижата, която бяха оставили. Пещерата, разбира се, не беше толкова удобна, колкото хижата, но в момента Кристин не беше така загрижена за удобствата, както не й даваше мира запазването на своя син, Чарли и себе си живи.

Въпреки каменния под, който служеше и за стол и за легло, Чарли беше възхитен от пещерата и в момента тя му изглеждаше толкова луксозна, колкото всяка хотелска стая, която беше обитавал. Само това, дето спираше вятъра и снега, беше несравнимо блаженство.

За повече от един час, Кристин събра изсъхнали дървета и клони, с които да запали огън и да го поддържа до сутринта. Тя се връщаше в пещерата многократно с ръце пълни с така необходимото гориво. Кристин направи една купчина от по-дебелите дървета и друга за малките, които щяха да служат за подпалка.

Чарли се възхищаваше от нейната енергия. Възможно ли беше такава сила да извира от един майчин инстинкт? Изглежда нямаше друго обяснение. Тя би трябвало отдавна да е рухнала.

Чарли знаеше, че трябва да изключва светлината на фенерчето всеки път, когато Кристин излизаше навън и да я пали отново само, за да може тя да вижда, когато се връща с наръча дърва, за да не се изтощят батериите. Въпреки това, оставяше фенерчето да свети, защото се боеше пълният мрак да не предизвика нежелана реакция на Джоуи.