Дийн Кунц - Служители на Здрача

Тя нахрани също и кучето, което имаше по-добър апетит от своя господар. Чарли искаше да й каже, че те не трябва да прахосват храна за Чубака. Ако след тази буря последваше друга и времето не се прояснеше до няколко дни, те трябваше да разпределят на дажби малкото останали провизии и тогава щяха да съжаляват за всеки залък, даден на кучето. Той обаче знаеше, че Кристин се възхищава от куража и упорството на животното и чувства, че неговото присъствие е помогнало, като е предотвратило плъзването на Джоуи до дъното на неговата кататония. Чарли нямаше сърце да й каже да спре да го храни. Не сега. Не още. Ще почакат до сутринта. Може би, дотогава времето ще се промени и те ще могат да се отправят на югозапад към езерото.

За момент дишането на Джоуи се влоши, а хриптенето стана обезпокоително силно и дрезгаво.

Кристин бързо промени позата на детето, използвайки коженото яке, за да подпре главата му. Това помогна. Хриптенето намаля.

Чарли наблюдаваше момчето и си мислеше: И теб ли те боли толкова много, колкото мен, малкия? За Бога, надявам се, че не. Ти не заслужаваш това. Заслужаваш един по-добър бодигард, отколкото бях аз. Дяволски сигурно е, че е така.

Изпитваната от Чарли болка беше далеч по-силна, отколкото той позволяваше на Кристин да разбере. Новите дози тиленол и болкоуспокояващ прах помагаха, но не така много, както първите. Болката в рамото и ръката му не приличаше повече на живо същество, което се опитва да прегризе своя път навън от него. Сега я чувстваше така, като че ли имаше в себе си малки човечета от друга планета, които чупеха костите му на все по-малки парченца, прекъсваха сухожилията, режеха на филийки мускулите му и заливаха всичко със сярна киселина. Те просто искаха постепенно да го издълбаят отвътре. Искаха да използват киселината, за да изгорят всичко, което се намира там, докато не остане само кожата му. После, те щяха да я напълнят с въздух и да го изложат като експонат в някой музей на тяхната собствена планета. Във всеки случай, такова беше усещането му. Недобро. Изобщо недобро.

По-късно Кристин отиде до изхода на пещерата, за да вземе малко сняг, който да стопи за питейна вода и видя, че нощта беше паднала. Вятърът продължаваше да бушува, но те не можеха да го чуват от вътрешността на пещерата. Снегът падаше косо в тъмнината, а вихрушката леденостуден въздух удряше стената на долината с арктична ярост.

Тя се върна вътре в пещерата, постави тавата със сняг до огъня, за да се топи и поговори малко с Чарли. Гласът на Чарли беше слаб. Той изпитваше по-голяма болка, отколкото искаше Кристин да знае, а тя му позволи да мисли, че я е заблудил, защото не можеше да направи нищо друго за него, от което да се почувства по-добре. След по-малко от половин час Чарли заспа, въпреки болката. Джоуи и Чубака също бяха заспали.

Кристин седна между сина си и мъжа, който обичаше. Тя беше с гръб към огъня, взираше се в предната част на пещерата и наблюдаваше сенките и отраженията от пламъците, които танцуваха луд гавот по стените й. С една част от своето съзнание тя се съсредоточаваше за необичайни звуци, а с друга следеше дишането на мъжа и момчето, боейки се, че някой от тях може внезапно да спре да диша.

Зареденият револвер беше до нея. За свое разочарование, Кристин беше научила, че Чарли няма повече резерви патрони в джобовете на якето си. Кутията с муниции беше в неговата раница, изоставена от тях при скалния навес, където тя беше привързала рамото му. Кристин се ядосваше на себе си, че беше я забравила. Двете пушки бяха изчезнали. Револверът беше тяхната единствена защита и в него имаше само шест патрона.

Мечката-тотем блестеше на стената.

В осем и десет, когато Кристин приключи със слагането на дърва в огъня, Чарли започна да стене в съня си и да мята глава върху възглавницата, която беше направила от неговото сгънато яке. Той беше плувнал в мазна пот.

Една ръка върху челото на Чарли беше достатъчна за Кристин да разбере, че той има треска. Тя го наблюдава известно време, надявайки се, че ще се успокои, но Чарли само ставаше по-зле. Неговите стонове се превърнаха в слаби викове, а после и в по-силни. От време на време от устата му излизаха думи и несвързани, безсмислени изречения.

Накрая, Чарли така се възбуди, че тя се принуди да вземе още две таблетки тиленол от флакона. После наля пълна чаша вода и се опита да го събуди. Макар да изглеждаше, че сънят ни най-малко не го облекчава, отначало, Чарли не можеше да дойде на себе си, а когато накрая отвори очи, те бяха замъглени и несъсредоточени. Той бълнуваше и изглежда, че не можеше да я познае.