Дийн Кунц - Служители на Здрача

— Моля ви, слушайте, моля ви, вие имате грешка, голяма грешка — каза Кристин, опитвайки се отчаяно да достигне Спайви, да я докосне на някакво емоционално равнище. — Той е само едно малко момче, моето малко момче. Аз го обичам и той ме обича. — Тя внезапно заговори несвързано и се ядоса на себе си, че не бе в състояние да намери думи, които да я убедят. — О, Боже, ако можеше само да видиш, колко сладък и мил е той, щеше да разбереш, че изобщо бъркаш относно него. Ти не можеш да ми го отнемеш. Това би било толкова… погрешно.

— Аз прекарах много часове в молитва над това острие — каза Спайви на Джоуи, протягайки ножа, без да обръща внимание на Кристин. — И една нощ видях духа на един от ангелите на Всемогъщия Бог да слиза от небето и да влиза през прозореца на моята спалня. Той още стои тук, вътре в този осветен инструмент и когато се забие в теб, не само острието ще прониже твоята плът, а също и ангелския дух.

Жената беше напълно полудяла и Кристин знаеше, че едно позоваване на логика и разум щеше да бъде толкова безнадеждно, колкото и едно позоваване на емоции, но трябваше да опита.

— Почакайте! Слушайте! — извика тя с нарастващо отчаяние. — Вие имате грешка. Не виждате ли? Дори Джоуи да е този, който твърдите, макар да не е, защото това е просто лудост и дори да сте права, че Бог иска смъртта му, защо тогава не го унищожи Той? Ако Бог иска моето малко момче да умре, защо не го порази с мълния или рак? Защо не го остави да бъде блъснат от кола? Бог не би имал нужда от вас, за да се справи с Антихриста.

Този път Спайви отговори на Кристин, но без да се обърне към нея. Погледът на старицата остана върху Джоуи. Тя говореше с жар, който плашеше. Гласът й се издигаше и спадаше като гласа на полеви религиозен проповедник, но с повече енергия от който и да е Елмър Гантри 31 31 Елмър Гантри е героят на известен роман със същото име от Синклер Луис. Гантри, алчен, похотлив и лицемерен евангелизатор, проповядвал едно, а вършел друго. Думите му, проповедите му и животът му били фалш. — Бел. filthy , с една фанатична възбуда, която обръщаше някои думи в животинско ръмжене и със стремителна екзалтация, която придаваше на останалите фрази една весела напевна отсенка. Ефектът беше ужасяващ и хипнотичен, а Кристин си представяше, че това е същият тайнствен и мощен ефект, който Хитлер и Сталин са имали върху тълпите:

— Когато злото се появи при нас, когато го видим в действие в този тревожен свят, ние не можем само да паднем на колене и да молим Бог да ни избави от него. Злото и подлите изкушения са един тест за нашата вяра и за нашата добродетел, едно предизвикателство, с което трябва да се срещаме всеки ден от нашия живот, за да докажем, че заслужаваме спасение и отиване в Рая. Ние не можем да очакваме Бог да свали хомота от нас, защото този хомот най-вече ние сами сме си го надянали. Наша свещена отговорност е да се противопоставяме на злото и да триумфираме над него, без чужда помощ, с тези ресурси, които Всемогъщият Бог ни е дал. Ето как ще завоюваме място до Неговата дясна ръка в компанията на ангелите.

Най-после старицата се отвърна от Джоуи и се обърна към Кристин, а очите й бяха по-смущаващи от всякога. Тя продължи своята тирада:

— А вие разкривате вашето собствено невежество и вашата проклета липса на вяра, когато приписвате рак, смърт и други бедствия на нашия Господар, Бога на Небето и Земята. Не Той донесе злото на Земята и не Той измъчи човечеството с десет хиляди бедствия. Това бяха Сатаната, омразната змия и Ева в благословената градина на спокойствието, които донесоха греха, смъртта и отчаянието на хиляди от следващите поколения. Ние докарахме злото върху себе си и сега най-последното зло броди по земята в тялото на това дете, а отговорността сами да се справим се него лежи на нас. Това е теста на тестовете и надеждата на цялото човечество е в нашата способност да го издържим!

Яростта на старицата беше накарала Кристин да занемее, лишена от всякаква надежда.

— Аз подушвам твоето разлагащо се сърце — каза Спайви, обръщайки се към Джоуи. — Чувствам твоя източник на зло. Това е един хлад, който прониква направо в костите ми и вибрира там. О, аз те познавам добре. Аз те познавам.

Кристин си блъскаше главата за някакъв план, за някаква идея, борейки се с паниката, която заплашваше да я направи така емоционално и умствено неспособна, както беше я направила физически безпомощна. Тя искаше да опита всичко, без значение колко безсмислено изглеждаше. Всичко. Но не можеше да измисли нещо.