Дийн Кунц - Служители на Здрача

Кристин подскочи миг, след като достигна дъното, въпреки болката в крака си и задраска за твърда опора на ръцете в скритата стена на канала или ямата, в която беше пропаднала. Обаче не можа да я намери. Имаше само сняг. Мек, пластичен и вбесяващо нематериален сняг.

Тя продължаваше да вика. Буца сняг падна в отворената й уста и я задави. Ямата се ронеше над нея от всички страни, засипвайки я със сняг до рамената, после до брадичката. Господи! Кристин продължава отчаяно да отстранява снега от главата си, за да запази лицето и ръцете си свободни, но той я затрупваше по-бързо, отколкото тя можеше да го отстранява.

Лицето на Чарли се появи отгоре. Той лежеше на земята надвесен над ръба на дупката и се взираше надолу. Чарли викаше нещо, но Кристин не можеше да го разбере какво казва.

Тя отмахваше снега, но той продължаваше да се сипе отгоре й. Това беше един непрекъснато нарастващ снегопад, който се спускаше от преспите около нея, докато накрая буквално притисна бодящите я ръце до страните й. Не! А снегът продължаваше да се срутва навътре, достигайки отново до брадичката и до устата. Тя стисна устни и затвори очи. Беше сигурна, че ще остане изцяло отдолу, че снегът ще покрие главата й, че Чарли никога няма да бъде в състояние да я извади и че това ще бъде нейния гроб. Обаче хлътването престана преди да бъде покрит носът й.

Кристин отвори очи и погледа към Чарли от дъното на една бяла фуния. Снежните стени бяха неподвижни, но във всеки момент можеха да трепнат и да продължат да се срутват върху нея.

Тя се страхуваше да мръдне и дишаше тежко.

Джоуи. Какво правеше Джоуи?

Кристин бе освободила въжето (и Джоуи) веднага щом беше почувствала, че ще пропадне в ямата. Надяваше се, че Чарли беше го спрял, преди той също да падне вътре. В своето, подобно на транс състояние, момчето нямаше непременно да спре, само защото тя е пропаднала под снега. Ако Джоуи беше паднал в пряспата, те, вероятно, никога нямаше да го намерят. Снегът щеше да го затрупа и те нямаше да могат да го открият по виковете му при този вой на вятъра и поради заглушаването им от няколкото фута сняг.

Тя не вярваше, че сърцето й може да тупа толкова бързо и силно без да се пръсне.

Отгоре Чарли беше протегнал здравата си ръка с отворена длан и правеше жест ела-при-мен с пръстите.

Ако Кристин успееше да освободи ръцете си от снега, който сега ги притискаше, тя щеше да може да се хване за него и с общи усилия да се опитат да я измъкнат от дупката. Но при освобождаването на ръцете си, тя можеше да предизвика нов снегопад, който да покрие главата й с няколко фута сняг. Тя трябваше да бъде внимателна, да се мърда бавно и предпазливо.

Кристин изви дясната си ръка назад и напред под снега, за да направи по този начин кухина. После обърна дланта нагоре и зачопли снега с пръсти, оставяйки го да пада в кухината покрай ръката й. Така тя направи за секунди един тунел до повърхността. След това провря ръката си през тунела и тя се появи безпрепятствено от пръстите до над лакътя. Кристин я издигна нагоре и улови протегнатата ръка на Чарли. Може би, в края на краищата, щеше да успее. После изрови и другата си ръка и хвана с нея китката на Чарли.

Снегът около нея помръдна, но само малко.

Чарли започна да тегли, а тя се надигна.

Бялата стена започна отново да пада. Снегът засмукваше Кристин като подвижен пясък. Стъпалата й се отлепиха от дъното, когато Чарли я задърпа нагоре, а тя започна лудо да рита, търсейки стената на ямата. Накрая я намери и се опита да забие ходилата си в нея, за да я използва и се избута нагоре. Чарли се отдръпваше назад, продължавайки да я дърпа нагоре. Това сигурно беше мъчително за него, тъй като напрежението минаваше през здравите му ръка и рамо в раненото рамо, изсмуквайки последните му останали сили. Но работата вървеше. Слава Богу. Всмукващият сняг я пускаше. Тя беше вече достатъчно високо, за да рискува да се държи за ръката на Чарли с едната си ръка и да се залови с другата за ръба на ямата. Лед и замръзнала земя поддадоха под пръстите й, но тя се хвана отново, този път за нещо здраво. С помощта на Чарли и наличието на здрава земя, на която да се хване, Кристин успя да се измъкне навън върху гърба си. Тя дишаше тежко и хленчеше с деморализиращото чувство, че е избегнала студения стомах на едно живо същество и че едва не е била разкъсана от един звяр, съставен от лед и сняг.

Внезапно, Кристин установи, че ловната пушка, която висеше на рамото й, когато падна в дупката, беше се изхлузила иди ремъка беше се скъсал. Тя сигурно още беше вътре. Но след като Чарли изтегли Кристин, дупката беше се затворила зад нея. Ловната пушка беше загубена.