Дийн Кунц - Служители на Здрача

Чарли беше по-зле от момчето. Той често се препъваше и няколко пъти пада на колена. След пет минути, Чарли започна от време на време да се обляга на Кристин за подкрепа. След десет минути се нуждаеше от нея по-често. След петнадесет минути, той непрекъснато се нуждаеше от подкрепа и ходът им се забави почти до тътрене.

Кристин не можеше да каже нито на него, нито на Джоуи, че скоро възнамерява да се насочи към гората, защото вятърът правеше разговора невъзможен. Когато беше с лице към вятъра, думите бяха натъпквани обратно в гърлото й в момента, в който ги изговаряше, а когато бе с отвърнато от него лице, те бяха разкъсвани като слаба тъкан и разпръсквани в безсмислени срички.

В продължение на дълги минути тя губеше Чубака от погледа си и няколко пъти беше сигурна, че никога повече няма да го види, но той винаги се появяваше отново, изтощен и слаб, но жив. Козината му беше покрита с ледена кора и когато се появеше сред бушуващите снежни вихри, Чубака приличаше на куче, връщащо се от оня свят.

Вятърът помиташе почти напълно от снега обширни площи, оставяйки на места само няколко инчов слой, но при най-краткото му спиране се трупаха преспи. Те запълваха набраздявания и вдлъбнатини, създавайки капани, които не можеха нито да се видят, нито да се избегнат. Те бяха изоставили снегоходките на Чарли заедно с неговата раница отчасти, защото раненото рамо не му позволяваше повече да ги носи и отчасти, защото краката му не бяха достатъчно стабилни, за да ги използва. В резултат на това, Кристин и Джоуи не можеха да използват своите снегоходки, за да прекосяват преспите, защото трябваше да следват този път, който можеше да преодолее и Чарли. Понякога Кристин внезапно осъзнаваше, че е нагазила в сняг до колената си, после до средата на бедрото и в по-дълбок и трябваше да се връща, за да търси обходен път около преспата, а това не беше лесно, тъй като не можеше да види къде, по дяволите върви. Друг път стъпваше в дупки, които снегът беше запълнил. Без никакво предупреждение, от една крачка до следващата, тя внезапно се оказваше потънала до кръста в сняг.

Кристин се страхуваше от внезапно пропадане или от някоя наистина дълбока дупка на поляната. Такива дупки не бяха нещо необикновено за планинска местност като тази. Те бяха преминали покрай няколко много стари и с ръб от загладен от водата варовик. Ако тя направеше някоя погрешна стъпка и пропаднеше в снега до над главата си, Чарли можеше да не бъде в състояние да я измъкне отново, дори да не беше си счупила нищо при падането. По същия начин, тя не беше сигурна, дали ще може да ги измъкне от подобен капан, ако Чарли или Джоуи попаднеха в него.

Кристин така се разтревожи от тази опасност, че спря и развърза въжето от кръста си. Страхуваше се да не повлече Джоуи заедно със себе си в някоя пропаст. Тя нави въжето на дясната си ръка. Така можеше винаги да го освободи, ако наистина пропаднеше в някоя дупка.

Кристин си казваше, че нещата от които най-много се страхуваме, никога не ни се случват, че винаги на главата ни се стоварва нещо друго, нещо напълно неочаквано, като случайната им среща с Грейс Спайви в паркинга на Сауд Коуст Плаца последния неделен следобед. Но, когато те бяха навлезли дълбоко в поляната и когато тя беше почти готова да ги поведе обратно към гората на изток, най-лошото, в края на краищата, се случи.

Чарли току-що беше намерил в себе си нови резерви от сила и беше се пуснал от нейното рамо, когато снега, в който стъпи, внезапно се оказа дълбок и Кристин установи, че се е случило точно това, от което се страхуваше. Тя се опита да се отдръпне назад, но, подпомагана и от вятъра, беше започнала вече да се накланя напред. Цялата й инерция беше в тази посока, така че тя не можа навреме да запази равновесие. Изпускайки силен вик, който вятърът смекчи до тихо възклицание, Кристин пропадна в сняг до над главата си и удари дъното с левия крак болезнено извит под нея.

Тя вдигна поглед и видя снега да се сипе върху нея и да запълва дупката, която бе направила при пропадането си през него.

Кристин можеше да бъде погребана жива.

Тя беше чела вестникарски истории за работници, погребани живи, задушени или премазани в изкопи не по-дълбоки от тази дупка. Разбира се, снегът не беше толкова тежък и мръсен, колкото пясъка, така че нямаше да бъде премазана. Тя щеше да е в състояние да си пробие път през него и дори да не можеше да го стори, щеше поне да може да диша, защото снегът не беше така плътен и задушаващ, както пръстта. Тази констатация обаче не намали нейната паника.