Дийн Кунц - Служители на Здрача

— Вслушвай се — каза Чарли.

Кристин остана съвсем неподвижна.

Те се ослушваха, но само вятърът свиреше в клоните.

— Шумът не е от тях — каза тя.

— Още не.

— Чубака ще ни предупреди, ако някой идва.

Кучето лежеше спокойно до Джоуи.

Леденият въздух беше вече изсмукал натрупаната в камъка топлина. Нишата под скалния навес беше започнала отново да става студена. Чарли силно трепереше.

Кристин бързо го облече, затвори ципа на якето, дръпна качулката на мястото й и завърза връзките под брадичката му. После отиде и донесе тенекиеното канче с разтопения сняг от жарта. В аптечката имаше тиленол, който не беше достатъчно силен болкоуспокоител, но това бе всичко, което имаха. Тя ме даде две таблетки, поколеба се за момент и после му даде още една. Отначало Чарли имаше известно затруднение с поглъщането, което я обезпокои. Той обаче я успокои, че единствената причина за това са силно пресъхналите му уста и гърло й третата таблетка я глътна по-лесно.

Чарли нямаше да бъде в състояние да носи раницата си и те трябваше да я изоставят.

Кристин опразни от някои неща своята собствена раница, за да освободи място в нея за аптечката за първа помощ и закопча всички капаци. Тя пъхна ръцете се през двата ремъка и пристегна токата през гърдите си.

Трябваше да се махат оттук. Не се нуждаеше от часовник, за да разбере, че нямаха повече време.

Кайл Барлоу беше едър мъж, но не и недодялан. Той можеше да се движи безшумно и със сигурна крачка, когато вложеше мисъл в това. Десет минути, след като Харисън уби Дени Роджърс и бутна тялото му надолу по билото, Барлоу излезе предпазливо от плетеницата изсъхнали клони, където се криеше и се плъзна напреко през склона до едно място, където сенките лежаха като замръзнали езера от мрак. От сенките, той се стрелна като котка към едно огромно паднало дърво и оттам до една остра издадена скала, която стърчеше от склона. Барлоу нито се изкачваше, нито се спускаше, а се движеше само успоредно на ръба на билото, далеч от района, който беше контролиран от Харисън, оставяйки другите притиснати към терена, но при късмет за дълго.

След още десет минути, когато Барлоу беше сигурен, че е доста извън полезрението на Харисън, той стана по-малко предпазлив, забърза смело нагоре по склона към билото и се изкатери на него. Барлоу премина през празнината между две скални формации и застана върху плоската, изстъргана от вятъра повърхнина на билото.

В кобура под мишницата Барлоу имаше един Смит & Уесън 357 Магнум. Той отвори ципа на якето си достатъчно, за да извади револвера.

Снегът валеше толкова силно, че той не можеше да вижда по-далеч от двадесет крачки, а понякога и на по-близко разстояние. Ограничената видимост не го безпокоеше. Всъщност, той си мислеше, че това е дар от Бога. Барлоу вече знаеше мястото, от което Харисън беше стрелял по тях. Не му представляваше никаква трудност да го намери. А, междувременно, снеговалежът щеше да го прикрие от Харисън, ако детективът беше още на билото. Това обаче беше съмнително.

Той се движеше на юг право срещу беснеещия вятър, който щипеше вкочаненото му лице и го караше да примигва. Очите му сълзяха, а носът му течеше. Но вятърът не можеше да го събори, нито дори да го поклати. Той би могъл по-лесно да повали някое от масивните дървета по ръба на билото.

След петдесет крачки Барлоу намери тялото на Морган Пиърс. Втренчените, невиждащи очи не приличаха на човешки, защото бяха покрити от млечнобели пердета, представляващи, всъщност, тънък слой лед. Веждите, миглите и мустаците бяха замръзнали. Вятърът трупаше усърдно сняг в ъглите, образувани от ръцете, краката и прегънатата шия.

Барлоу констатира с изненада, че Харисън не беше взел автомата на Пиърс, едно компактно оръжие, произведено в Израел. Той взе автомата, надявайки се, че не се е повредил от снега и реши да не го използва, докато не се удаде случай да провери неговата надеждност. И така, Барлоу го преметна през рамо, а револвера задържа в дясната си ръка.

Барлоу пълзеше към мястото, от което Харисън беше стрелял по тях и от което беше бутнал Дени Роджърс надолу по склона, придържайки се близо до издадените скали по източния ръб на билото. С насочен пред себе си револвер, той заобиколи полека валчестия камък, образуващ северната страна на мястото, където бе лежал Харисън и не се изненада като откри, че детективът беше изчезнал.

Кътчето между скалните формации беше някак си защитено от вятъра, следователно в нишата беше наваляло и беше се задържало известно количество сняг. Върху снега проблясваше месинг: няколко гилзи.