Дийн Кунц - Служители на Здрача

Болка!

Едно ярко избухване.

Тъмнина.

Чернота.

По-дълбока от нощта.

Тишина.

Чарли пълзеше през катранената чернота, търсейки френетично Джоуи. Той трябваше скоро да намери момчето. Беше научил, че Чубака не е обикновено куче, а робот, една дяволска конструкция, натъпкана с експлозиви. Джоуи не знаеше истината. Може би точно в тази минута играеше с кучето. Сега, всяка секунда, Спайви можеше да натисне копчето, кучето щеше да се взриви и Джоуи щеше да бъде мъртъв. Чарли пълзеше към сивото петно в тъмнината. После, той се намери в една стая и видя Джоуи да седи в леглото. Чубака беше също там и седеше точно като човек с нож в едната лапа и вилица в другата. И момчето и кучето ядяха пържола. „За Бога, какво ядеш?“ попита Чарли. „Пържолата е много вкусна“, отвърна момчето. Чарли се изправи на крака до леглото и взе месото от момчето. Кучето изръмжа. „Не виждаш ли?“ попита Чарли. „Месото е отровно. Те са те отровили.“ „Не“, възрази Джоуи. „Месото е добро. Можеш да опиташ.“ „Отрова! Това е отрова!“ После Чарли си спомни за експлозивите, които бяха скрити в кучето и започна да предупреждава момчето, но беше твърде късно. Експлозията дойде. Само че експлодира не кучето, а Джоуи. Гърдите му се разтвориха и оттам излезе глутница плъхове и се забързаха към Чарли. Той се олюля назад, а те се заизкачваха по краката му. Бяха навсякъде върху него. Много плъхове. Те го хапеха. Той падна, съборен от тях и кръвта му започна да изтича от него. Но това беше студена кръв, студена вместо топла, а той крещеше…

… и се събуди с гадене. Чувстваше студена кръв върху цялото си лице. Той я изтри и си погледна ръката. Това, всъщност, не беше кръв, а сняг.

Чарли лежеше по гръб в средата на еленовата пътека, вперил поглед нагоре към дърветата и към част от сивото небе, откъдето снегът падаше с голяма скорост. Той седна със значително усилие. Гърлото му беше пълно с храчки. Чарли кашляше и плюеше.

Колко ли време е бил в безсъзнание?

Нямаше как да разбере.

Пътеката, която водеше нагоре към билото, беше пуста, доколкото можеше да види. Хората на Спайви още не бяха тръгнали след него. Не беше възможно да е бил дълго време в безсъзнание.

Болката в ръката и рамото изпращаше търсещи пипала през гърба и гърдите и нагоре към шията и черепа му. Чарли се опита да повдигне ръката си и имаше известен успех. Успя също да си помръдне китката без да засили болката.

Чарли се довлече до най-близкото дърво и се опита да се изтегли нагоре, но е успя. Почака малко, после се опита отново, но отново не успя.

Кристин. Джоуи. Те разчитаха на него.

Той трябваше да пълзи известно време. Само докато му се възвърнеше силата. Опита се да пълзи на ръце и колена, пренасяйки по-голямата част от тежестта на дясната ръка, но изисквайки известна помощ и от лявата. За своя изненада, той беше в състояние да се влачи, надолу с прилична скорост. Чарли се плъзгаше по пътеката в местата, където ъгълът на наклона позволяваше да се използва помощта на гравитацията, изминавайки понякога четири или пет ярда, преди да спре.

Чарли не беше сигурен колко път трябва да измине, преди да достигне скалния навес, под който беше оставил Кристин и Джоуи. Навесът можеше да бъде както след следващия завой, така и сто ярда по-далеч. Беше загубил способността си за преценка на разстоянията, но не беше загубил чувството си за посока, така че се влачеше надолу към дъното на долината.

Няколко минути или секунди по-късно Чарли установи, че е загубил винтовката. Вероятно беше се изхлузила от рамото му при падането. Трябваше да се върне за нея. Но тя можеше да се е плъзнала извън пътеката в някой храст или между камъни и нямаше да е лесно да я намери. Той все още имаше своя револвер, а в Кристин беше ловната пушка. Тези оръжия щяха да бъдат достатъчни.

Чарли продължи да пълзи надолу по пътеката и стигна до едно паднало дърво, което препречваше пътя му. Той не си спомняше да е било тук по-рано, макар че можеше и да е бил и се запита, дали не беше направил някъде погрешен завой. Но при първите две преминавания, Чарли не беше забелязал никакви разклонения. Как тогава би могъл да сбърка?

Чарли се облегна на падналото дърво…

… и се намери в някакъв зъболекарски кабинет, завързан към един стол. В рамото и ръката му бяха поникнали сто зъба и за лош късмет всичките се нуждаеха от работа в каналите на корените. Зъболекарят отвори вратата и влезе. Това беше Грейс Спайви. Тя държеше най-голямата и най-противна бормашина, която той беше виждал някога и нямаше никакво намерение да я използва за зъбите в рамото му, а възнамеряваше да пробие дупка право през неговото сърце…