Дийн Кунц - Служители на Здрача

— Чарли?

Тъй като той не отговори, тя докосна лицето му и повтори името. Най-после, очите му се отвориха. За момент, те не бяха на фокус, но после Чарли ги фиксира върху нея и премигна. Кристин видя, че е в съзнание. Беше муден и може би замаян, но не бълнуваше.

— Загубих я — каза Чарли.

— Какво?

— Винтовката.

— Не се безпокой за това — успокои го тя.

— Убих трима от тях — каза той с хрипкав глас.

— Хубаво.

— Къде са те? — попита с безпокойство Чарли.

— Не зная.

— Сигурно са наблизо.

— Не мисля.

Чарли се опита да седне.

Очевидно го прониза силна болка, защото трепна и затаи дъх, а Кристин помисли, че той ще припадне отново.

Беше твърде бледен. Приличаше на мъртвец.

Чарли стисна ръката й, докато болката малко утихна.

— Все пак, другите идват — каза той и този път направи сполучлив опит да седне.

— Можеш ли да се движиш?

— Слабо…

— Ще трябва да се махнем оттук.

— Аз… пълзях.

— Можеш ли да ходиш?

— Не знам.

— А ако се облегнеш на мен?

— Може би.

Кристин му помогна да се изправи и се опре на нея и го окуражи да започне да слиза по пътеката. Отначало напредваше бавно, после малко по-бързо. Няколко пъти се подхлъзнаха и едва не паднаха, но накрая достигнаха навеса.

Джоуи не реагира на тяхното присъствие. Но когато Кристин помогна на Чарли да легне на земята, Чубака, махайки с опашка го лизна по лицето.

Скалните стени бяха погълнали голямо количество топлина от огъня, който беше вече малко повече от жарта и я излъчваха от всички страни.

— Приятно е — каза Чарли.

Гласът му беше прекалено спокоен, за да се хареса на Кристин.

— Замаян ли си?

— Малко.

— Свят ли ти се вие?

— Допреди малко да, но вече не.

— Погледът ти замъглен ли е?

— Не.

— Искам да видя тази рана — каза Кристин и започна да му съблича якето.

— Няма време — възрази той, поставяйки здравата си ръка върху нейните, не позволявайки й да го съблече.

— Ще го направя бързо.

— Няма време — настоя той.

— Слушай — каза Кристин, — точно сега, с цялата тази болка в теб, ти не можеш да се движиш бързо.

— Една проклета костенурка.

— И губиш силата си.

— Чувствам се… като малко дете.

— Ние обаче имаме добра аптечка за първа помощ, така че може би ще успея да те позакърпя и да успокоя малко болката ти. Тогава ще можеш да стъпиш на краката си и ще се движиш по-бързо, така че да не губим време.

— Добре — съгласи се Чарли, след като помисли малко. — Но се ослушвай. Те може да не са… далеч.

Кристин свали подплатеното яке, разкопча ризата му и я изхлузи от раненото рамо. После разкъса и изтегли назад горната част на топлоизолиращото бельо, която беше напоена с кръв и пот. От лявата страна на гърдите му, точно под раменната кост, имаше отвратителна дупка. При вида на раната, Кристин почувства гадене в стомаха си. Силното кървене беше престанало, но плътта непосредствено около раната бе подута и силно зачервена. Цветът на кожата избледняваше с отдалечаване от раната и накрая преминаваше в смъртно бледобяла.

— Кърви ли силно? — попита Чарли.

— Кървяло е.

— А сега?

— Все още слабо кърви.

— На струя ли?

— Ако е била разкъсана артерия, досега щеше да си мъртъв.

— Късметлия съм — каза той.

— Голям.

На гърба му имаше изходяща рана. Плътта изглеждаше също така зле, както от предната страна и на Кристин се стори, че вижда в кървищата рана парченца от кости.

— Куршумът не е в теб — отбеляза тя.

— Това е един плюс — каза той.

Аптечката за първа помощ беше в неговата раница. Кристин я извади, отвори една малка бутилка с разтвор на борова киселина и я изля в раната. Разтворът бързо се запени за момент, но не щипеше като йода. Чарли наблюдаваше мехурчетата с малко сънен и безпристрастен поглед.

Кристин бързо събра малко сняг в един тенекиен съд и го сложи да се топи върху горещите въглени на загасващия огън.

Чарли надмогна своята съненост, поклати глава, сякаш да я проясни и каза:

— Побързай.

— Правя най-доброто, което мога — отвърна тя.

Когато боровата киселина завърши действието си, Кристин бързо поръси раната, както отвътре така и отвън, с жълтеникав антибиотиков прах и после с болкоуспокояващ прах. Кървенето беше вече почти престанало. След като свали ръкавиците си, за да може да работи по-бързо и по-добре, тя използва памучни тампони, марли и едно руло бинт, за да оформи една незадоволителна и малко любителска превръзка. Тя обаче я закрепи с толкова много лейкопласт, че бе сигурна, че няма да се размести.