Дийн Кунц - Служители на Здрача

Чарли се завъртя като ударен с тежък ковашки чук и падна. Той се удари силно в земята и остана да лежи зад валчестите камъни извън полезрението на стрелеца и извън линията на огъня в безопасност, но не за дълго. Лявата ръка, лявото рамо и лявата страна на гърдите му внезапно изстина и изтръпна. Макар все още да не чувстваше болка, той знаеше, че е улучен и тежко ранен. Това беше лошо.

Виковете накараха Кристин да излезе от укритието, да премине загасващия огън и да отиде на пътеката.

Тя погледа нагоре към билото, но, разбира се, не можа да види целия път до него. Той беше твърде далеч. Снегът и дърветата скриваха гледката й.

Викането продължаваше. Господи, това беше ужасно. Въпреки разстоянието и заглушаващия ефект на гората, викът беше страхотен и смразяващ кръвта, вик от болка и ужас. Кристин потрепери.

Звукът беше като от гласа на Чарли.

Не. Кристин беше се оставила да я подведе въображението й. Това можеше да бъде гласа на който и да е друг. Звукът идваше отдалеч и беше твърде изкривен от дърветата, за да може да каже, че е от Чарли.

Крясъкът продължи около половин минута или, може би, дори по-дълго. Изглеждаше като че ли продължи цял час. Който и да беше този човек, той викаше там горе с всичка сила. После, затихна и изчезна, сякаш викащият бе получил внезапно недостиг на енергия, за да даде глас на своята агония.

Чубака излезе на пътеката и вдигна поглед към билото.

Настъпи тишина.

Кристин чакаше.

Нищо.

Тя се върна в защитената ниша, където Джоуи седеше в унес и взе ловджийската пушка.

Раната беше в рамото. Така. Цялата му ръка беше изтръпнала и той не можеше да я мръдне. Раната беше дяволски тежка. Може би, смъртоносна. Чарли не можеше да разбере точно, докато не я извадеше от якето и от топлоизолиращото бельо, за да я погледне или докато не започнеше да губи съзнание. Ако загубеше съзнание в този лют студ, той щеше да умре, независимо дали служителите на Здрача щяха да дойдат, за да го довършат.

Веднага щом установи, че е улучен, Чарли извика, но не защото болката беше толкова силна (нея още я нямаше) и не от уплаха, а защото искаше човекът, който беше стрелял по него да знае, че го е улучил. Той извика като човек, който вижда собствените си вътрешности да се изсипват от рана в корема и като че ли умира. И докато викаше, Чарли се обърна по гръб, опъна се в снега и бутна винтовката настрана, защото сега, когато нямаше две здрави ръце, щеше да има малко полза от нея. Чарли отвори ципа на якето си и извади пистолета от кобура под мишницата, държейки пистолета в здравата си дясна ръка, той я пъхна под себе си, така че тялото му да скрие оръжието. Неговата безполезна лява ръка беше простряна настрана от него, опусната и с дланта нагоре. Чарли започна да прекъсва виковете си, редувайки ги с отчаяни звуци от тежко дишане. После остави виковете да замрат, въпреки че вложи към тях още по-ужасяващи стенания. Накрая замлъкна.

Вятърът спря за момент, като че ли беше се съюзил с Чарли. Планината беше тиха като гроб.

Чарли чу шум от движение отвъд валчестите камъни, които го скриваха от стрелеца. Това беше шум от стъпване на тежки обувки върху оголен от сняг камък. Няколко бързи стъпки. После уморителна тишина. След това още няколко стъпки.

Чарли разчиташе този мъж да бъде аматьор, както човека с автомата. Един професионалист щеше да стреля при приближаването си към граничната формация. Един аматьор обаче щеше да повярва на виковете, щеше да се поздравява за добрия изстрел и щеше да бъде уязвим.

Стъпки. По-близо. Вече много близо.

Чарли отвори широко очи и ги впери право нагоре в сивото небе. Скалната формация отклоняваше част от падащия сняг от пътя му, но снежинки продължаваха да падат върху лицето и клепките на Чарли и той се нуждаеше от цялата сила на своята воля, за да се предпази от мигане.

Той остави устата си леко отворена, но задържа дъха си, защото иначе щеше да се издигне спираловидно нагоре в студения въздух във вид на пара и щеше да го издаде.

Измина една секунда. Пет секунди. Десет.

Още около половин минута и Чарли щеше да се нуждае от дишане.

Очите му започнаха да се замъгляват.

Внезапно този план му се стори лош. Глупав. Той щеше да умре тук. Трябваше да измисли нещо по-добро, по-умно.

В този момент се появи служителят на Здрача, обикалящ по края на гранитната издатина.

Чарли се вторачи здраво в небето, преструвайки се на умрял, следователно не можеше да види как изглежда непознатият. Усещаше го само периферно. Чарли се чувстваше сигурен, че неговото изпълнение на труп е убедително и така трябва да е било, защото беше осигурил щедро на показ собствената си кръв като сценично облекло.