Дийн Кунц - Служители на Здрача

Той трябваше да се погрижи за Джоуи и за Кристин. Ако пощадеше тези жени, те щяха да убият жената, която обичаше и нейния син.

Те ще убият също и мен, мислеше той.

Чарли беше отвратен от необходимостта да я застреля, но премести оптическия мерник отново на първата жена и нагласи кръстчето върху гърдите й. Стреля.

Жената бе откъсната от земята и изхвърлена от еленовата пътека. Мъртва, тя се удари в стърчащите клони на един черен смърч и предизвика малка снежна лавина от тях върху главата си.

Тогава се случи нещо лошо.

Кристин точно беше добавила още съчки в огъня и отново беше се настанила под скалния навес до Джоуи, когато чу ехото от първия изстрел.

Чубака вдигна глава и ушите му щръкнаха.

Около секунда след първия изстрел се чуха и други, но те не бяха от винтовката на Чарли. Имаше една непрекъсната канонада от изстрели, едно оглушително металическо та-та-та-та, което тя познаваше от старите филми — гласът на автоматично оръжие, може би, автомат. Звукът беше студен, грозен, ужасяващ и изпълваше гората, а тя си помисли, че ако Смъртта можеше да се смее, гласът й би звучал точно така.

Кристин разбра, че Чарли е в беда.

Чарли дори нямаше време да отправи втория изстрел, когато затрака автоматът, уплашвайки го до смърт. Ехото от автоматичния огън отекна неколкократно, отразявайки се от стотици точки в планината и беше трудно да се каже откъде идва. Събитията от предишните няколко дни обаче бяха показали, че добре усвоените от него военни умения не са били забравени и той бързо определи, че стрелецът не е по-долу на склона, а на билото с него, на север от местоположението му.

Те бяха изпратили напред разузнавач, който бе поставил клопка.

Като се притискаше плътно към земята и се опитваше да се слее с камъка, Чарли се питаше, защо не бе застрелян в момента, в който бе се изкачил отгоре на билото? Може би, разузнавачът е бил невнимателен и е гледал в погрешна посока. Или, може би, обилният снеговалеж беше дошъл точно навреме, за да му хвърли временно пелерината на невидимостта. Във всеки случай, това вероятно беше част от обяснението, защото той си спомняше една особено интензивна снежна вихрушка, точно когато беше стъпил на билото.

Автоматът замлъкна за момент.

Той чу серия металически звуци и един стържещ шум и си представи, че стрелецът сменя празния пълнител на оръжието.

Преди Чарли да успее да се надигне и огледа, човекът започна отново да стреля. Куршумите рикошираха от валчестите камъни, сред което беше залегнал Чарли, разпръсквайки парченца гранит. Стрелецът изпращаше куршумите в скалите на север от Чарли. Сега, пронизителният писък на рикошетите се отдалечаваше на юг по билото и той разбра, че служителят на Здрача стреля наслуки, без да е сигурен за местоположението на своята цел.

В края на краищата, Чарли имаше шанс да се измъкне жив от билото.

Той се надигна, но остана приведен, продължавайки да се крие зад валчестите камъни и да се придържа ниско долу. После внимателно се огледа и започна да се промъква на север.

Стрелецът беше преустановил огъня.

Беше ли спрял само, за да изследва терена, премествайки се на нова позиция или отново сменяше пълнителя?

Ако беше вярно първото, тогава човекът беше все още въоръжен и опасен, но, ако беше вярно второто, той беше временно обезоръжен.

Чарли не можеше да чува шумовете, които чуваше преди, при смяната на пълнителя, но не можеше да клечи и да чака вечно, така че той накрая се изправи. Там, само на двадесетина метра, в снега, го чакаше фанатикът. Това беше мъж с кафяв топлоизолиращ панталон и тъмно яке, който не сменяше пълнителя на автомата, а присвиваше очи към плоската част на билото отвъд Чарли, докато последният не изскочи и не привлече вниманието му. Той изкрещя и насочи дулото на автомата.

Но Чарли имаше елемента изненада на своя страна и стреля пръв. Куршумът се заби в гърлото на служителя на Здрача.

Човекът сякаш направи голям скок назад. При падането си, той насочи автоматичното оръжие право нагоре и даде безполезен откос в снежното небе. Шията му беше разкъсана, гръбначният мозък прекъснат, а главата почти откъсната. Смъртта беше настъпила мигновено.

Но в момента, в който Смъртта прегърна автоматчика, когато звукът от изстрела на винтовката разцепи студения въздух, Чарли видя, че на билото, на около тридесет фута зад първия човек и малко вдясно, в близост до скалистия хребет, има втори човек. Последният стреля точно, когато Чарли осъзна опасността.