Дийн Кунц - Служители на Здрача

Но Чарли чувстваше инстинктивно, че религиозните фанатици бяха все още на най-малко двадесет минути назад, а, може би, дори на повече. Чарли беше сигурен, че катерейки се нагоре към билото, забавяни от Джоуи, те са загубили ценни минути от аванса си. Но после се досети, че бандата на Спайви ще се изкачва предпазливо и ще бъде нащрек за друга засада, поне в продължение на първата четвърт или половин миля, докато не се възвърне увереността им. Те, вероятно, бяха спрели, за да претърсят хижата и сигурно бяха загубили няколко минути там. Той разполагаше с достатъчно време, за да се подготви да ги посрещне.

Момчето все още стоеше безучастно, почти изпаднало в кататония и дори не усещаше преданото потъркване на кучето в краката му.

— Ще се отправим надолу в следващата долина, докъдето можем да стигнем за пет минути, за да намерим подслон за малко — каза Чарли на Кристин. — После, аз ще се върна обратно тук и ще ги чакам.

— Не.

— Трябва да имам възможност да застрелям поне още един преди да се спуснат след нас.

— Не — възрази Кристин, клатейки непреклонно глава. — Ако ти възнамеряваш да ги чакаш тук, ние ще чакаме с теб.

— Невъзможно. Веднага щом приключа със стрелбата, ще трябва да се махна бързо. Ако вие сте тук, ще се движим по-бавно. Ще загубим много от нашия аванс.

— Мисля, че не трябва да се разделяме.

— Нямаме друг избор.

— Това ме плаши.

— Аз трябва да продължа да ги очиствам, ако мога.

Тя прехапа устни.

— Това продължава да ме плаши.

— Няма да е опасно за мен.

— Колкото е безопасен адът.

— Наистина не е опасно. Ще бъда над тях, когато започна да стрелям. Ще съм скрит добре. Те няма да разберат откъде идва огънят, докато не стане твърде късно, и аз ще съм се изтеглил. Всички предимства са на моя страна.

— Може би те изобщо няма да ни преследват чак дотук, горе.

— Ще ни преследват.

— Този поход не е лек.

— Ние ще се справим. Те също.

— Но Спайви е една старица. Тя не е за такива неща.

— Тогава, те ще я оставят в хижата с няколко пазача, а останалите ще продължат след нас. Трябва да им попреча, Кристин. Трябва да ги избия всичките. Кълна ти се, че една засада няма да бъде опасна. Ще застрелям един или двама от тях и ще се изплъзна, преди дори да открият моето местоположение и да отвърнат на огъня.

Тя не каза нищо.

— Хайде — подкани я той. — Губим време.

Кристин се поколеба, кимна и стана.

— Да вървим — каза тя.

Кристин беше страхотна жена. Чарли не познаваше много мъже, които биха изминали толкова път без да се оплакват, както бе постъпила тя, а и не си спомняше да е познавал друга жена, която би дала съгласието си да бъде оставена сама посред замръзналата гора при тези обстоятелства, независимо колко необходимо беше разделянето. Тя притежаваше толкова голяма емоционална сила и стабилност, колкото и красота.

Не много далеч на север, по протежение на билото, Чарли откри продължението на еленовата следа и те тръгнаха по нея надолу към долината. Пътеката правеше две зигзагообразни обръщания, за да избегне най-стръмните наклони и за да използва напълно предимството на най-удобните контури на терена. Чарли се надяваше да ги придружи през по-голямата част на пътя до долината, преди да се върне назад и устрои засада на хората на Спайви. Обаче еленовата пътека както улесняваше, така и добавяше разстояние при движението надолу и за пет минути те не само не стигнаха дъното на долината, но не бяха и преполовили пътя до нея.

Чарли намери едно място, където пътеката завиваше и минаваше под един скален навес, който образуваше защитна кухина. Не беше напълно оформена пещера, но мястото бе защитено от вятъра и слабо проникващия между дърветата сняг. В далечния край на нишата, точно срещу завоя на пътеката, склонът на хълма беше издаден напред към скалния навес и образуваше трета стена, така че естественото убежище беше оградено от три от четирите му страни.

— Чакайте ме тук — каза Чарли. — Добре ще е да се отчупят няколко изсъхнали клони от онзи голям смърч и да се запали огън.

— Но ти няма да се бавиш повече от двадесет или двадесет и пет минути, нали? Не си струва труда да се пали огън за толкова кратко време.

— Откакто сме напуснали хижата, ние непрекъснато сме се движили — каза той. — Непрекъснато сме генерирали телесна топлина. Но, стоейки тук неподвижно, вие ще започнете да чувствате студа по-силно.

— Ние носим топлоизолиращи…

— Няма значение. Все пак, има нужда от огън. Ако не ти, то Джоуи непременно ще се нуждае. Той не притежава физическите възможности на един възрастен човек.