Дийн Кунц - Служители на Здрача

За известно време, Грейс беше в безопасност. Тя беше отблъснала дявола.

Пушечният огън също беше спрял. Сега, Пиърс Морган и Дени Роджърс, двамата мъже, които бяха изпратени в гората, за да заобиколят Чарли Харисън в гръб, извикаха от долния край на поляната. Пътят беше чист. Харисън беше изчезнал.

Грейс излезе от снегомобила и видя Морган и Роджърс в горния край на поляната, махащи с ръце. Тя се обърна към тялото на Карл Рейни, първия прострелян човек. Той беше мъртъв с голяма дупка в гърдите. Вятърът навяваше сняг върху разперените му ръце. Тя коленичи до него.

Кайл, накрая, дойде при нея.

— О’Конър също е мъртъв. И Джордж Уестбек — каза той. Гласът му трепереше от гняв и скръб.

— Ние знаехме, че някои от нас ще бъдат пожертвани. Тяхната смърт не беше напразно — каза тя.

Другите се събраха около тя: Лора Панкин, Една Ваноф, Бърт Тъли. Те изглеждаха така разгневени и решителни, както и уплашени. Те нямаше да се обърнат и побегнат. Те вярваха.

— Карл. Рейни… е сега в Рая, в ръцете на Бога — каза Грейс. — Там са още… — Тя се затрудни да си спомни първите имена на О’Конър и Уестбек, колебаеше се. Отново й се искаше Дарът да не беше изместил така много другите неща от съзнанието й. — Там са още… Джордж Уестбек и… Кен… Кен… а… Кевин… Кевин О’Конър… Те, всичките са в Рая.

Постепенно снегът покри трупа на Рейни.

— Тук ли ще ги погребем? — попита Лора Панкин.

— Земята е замръзнала — отвърна Кайл.

— Оставяме ги така — каза Грейс. — Няма време за погребения. Антихристът не е далеч, но неговата сила нараства с всеки изминат час. Не можем да се бавим.

Два от снегомобилите бяха извадени от строя. Грейс, Една, Лора и Бърт Тъли се качиха на останалите два, а Кайл ги последва пеш до горния край на поляната, където чакаха Морган и Роджърс.

Скръб бе обзела Грейс. Трима мъже бяха мъртви.

Те се придвижваха напред, на неравномерни интервали, само след предварително разузнаване на пътя пред тях, боейки се да не се натъкнат на друга засада.

Вятърът беше започнал отново да духа. Снеговалежът ставаше все по-интензивен. Сенките на смъртта бяха по цялото небе.

Тя скоро щеше да се срещне в лице с детето и нейната съдба щеше да се осъществи.

— Така е добре, моето момче — каза Кристин, когато Джоуи последва Чарли нагоре между дърветата, насочвайки се към един широк отстъп в склона, на половината път до билото.

Тя се страхуваше, че Джоуи няма да може да върви сам, а само ще стои като зомби. Но, може би, той не беше така откъснат от действителността, както изглеждаше. Джоуи не говореше, не я поглеждаше, приличаше на парализиран от страх, но, очевидно, разбираше, че трябва да продължава да върви, за да избяга от вещицата.

Обемистият скиорски екип малко му пречеше, а и теренът беше на места изключително стръмен, въпреки това, Джоуи продължаваше да върви. Но вървеше все по-трудно. На някои места пълзеше, а Кристин, която го следваше отзад, често трябваше да го повдига над някое паднало дърво или да му помага при преминаването на хлъзгава, покрита с лед, издадена скала.

Чубака често се движеше пред тях, подскачайки и катерейки се нагоре по гористите склонове, сякаш изобщо не е куче, а вълк, който се чувства като у дома си в тези девствени райони. Ретривърът спираше често пред тях и поглеждаше задъхан назад с комично щръкнало ухо. Момчето, като го виждаше, изглежда добиваше кураж и се придвижваше напред с нови сили, така че Кристин беше благодарна, че животното е с тях, макар че приликата му с Бренди, може би, беше допринесла за влошаване на психическото му състояние.

Наистина, тя беше започнала да се безпокои за кучето. Сняг беше замръзнал по космите на слабините и корема, също по опашката и по обраслите с козина върхове на ушите. Това още не го безпокоеше или не го охлаждаше твърде много, но как ли щеше да се чувства след един час? А след два? Лапите му също не бяха пригодени за каменистия терен. В края на краищата, то беше едно домашно животно, привикнало към лекия живот в предградията. Скоро лапите му щяха да бъдат натъртени и насечени, а то щеше да започне да куца и вместо да тича напред, щеше да се влачи отзад.