Дийн Кунц - Служители на Здрача

— По дяволите! — изруга тихо Чарли.

Той прегърна момчето, но Джоуи не реагира. После Чарли взе първата раница, която беше вече пълна, пъхна ръцете си през ремъците, нагласи я и я закопча през гърдите.

Кристин приключи с втората раница, увери се, че всички закопчалки са добре пристегнати и нарами този товар.

Чарли сложи на Джоуи ръкавиците и маската. Момчето седеше безучастно.

Кристин взе заредената ловна пушка и последва Чарли, Джоуи и Чубака навън от хижата. Тя се обърна, за да хвърли един поглед вътре, преди да затвори вратата. В камината горяха купчина дърва. Една от месинговите лампи светеше, хвърляйки кръг мека кехлибарена светлина. Креслата и канапетата изглеждаха удобни и примамливи.

Кристин се питаше, дали някога ще седне отново в кресло, дали щеше да види някога електрическа светлина. И щеше ли тя да умре нощес в гората в гроб от преспа сняг?

Кристин затвори вратата и се обърна, за да се сблъска със сивата мразовита безнадеждност на планините.

С Джоуи на ръце, Чарли изведе Кристин от хижата към гората зад нея. Докато не попаднаха под прикритието на дърветата, той оглеждаше нервно откритата поляна зад тях, очаквайки хората на Спайви да се появят в далечния й край.

Чубака се движеше няколко ярда пред тях, предугаждайки с някакво шесто чувство правилната посока. Той се поизмъчи малко със снега, докато не стигна гората, където вече нямаше преспи и той тичаше спокойно, необезпокояван от скали, паднали дървета или каквото и да било друго.

На границата на гората имаше малко храсти, но после дърветата се сгъстяваха и храстите изчезваха. Теренът се издигаше, а почвата ставаше скалиста и трудна за ходене. Изключение правеше един плитък канал, който през пролетта, вероятно, се пълнеше с вода от топящите се снежни преспи и се стичаше надолу от по-големите височини. Те останаха в канала, водещ на север и запад, в която посока беше необходимо да вървят. Снегоходките бяха закачени за раниците им, защото през следващите няколко часа те щяха да бъдат предимно сред огромните дървета, където снежната покривка не беше особено дебела. Всъщност, на места клоните на израсналите на гъсто вечнозелени дървета бяха така плътно преплетени, че земята под тях беше гола или почти гола.

Въпреки това, там имаше достатъчно сняг, за да оставят ясна следа. Той можеше да спира и заличава следите им, но не си правеше този труд. Би било само загуба на време. Белезите, които щеше да остави, опитвайки се да премахне отпечатъците от стъпките им, щяха да бъдат точно толкова очевидни, колкото и самите отпечатъци, защото вятърът не можеше да достигне много голяма сила в най-дълбоката част на гората, поне на равнището на терена и нямаше да смекчи или затрие белезите от заличаването. Те можеха само да ускорят придвижването си и да се надяват, че ще надбягат своите преследвачи. Може би, по-късно, ако и когато пресечаха някое открито пространство, вятърът, който все повече увеличаваше скоростта си, можеше да стане достатъчно силен, за да им помогне, заличавайки техните следи.

Ако.

Ако те изобщо преминеха тази част на гората и излезеха на някое открито място.

Ако не бъдеха застигнати от кучетата на Спайви в следващия половин или три четвърти час.

Ако.

Гората беше сенчеста и те скоро откриха, че тесните отвори за очите на ски-маските ограничават още повече тяхното полезрение. Те се препъваха и залитаха, защото не виждаха всичко по пътя си и накрая се принудиха да свалят маските. Въздухът с минусова температура ги щипеше, но те просто трябваше да издържат това.

Чарли имаше ясното чувство, че техният аванс пред хората на Спайви намалява. В хижата се бяха забавили почти пет минути, така че бяха само с петнадесетина минути пред бандата, а може би, дори и по-малко. И понеже, докато носеше Джоуи, Чарли не беше в състояние да се движи достатъчно бързо, той се безпокоеше, че авансът им минута по минута, опасно намалява.

Теренът стана по-стръмен. Чарли започна да диша по-трудно и чуваше как Кристин пухти зад него. Неговите прасци и бедра бяха пренапрегнати и го боляха, а ръцете му бяха отмалели от тежестта на момчето. Каналът започна да извива на изток, което не съвпадаше с посоката, в която трябваше да вървят, продължаваше на север, така че те можеха да се придържат към него още кратко време. Чарли трябваше скоро да пусне момчето долу, за да проправя път през негостоприемния терен. Ако искаха да избягат, Джоуи също трябваше да върви.