Дийн Кунц - Служители на Здрача

Или, може би, не. Може би, не можеше да направи нищо, за да запази здрав неговия разум. От никое шестгодишно дете не можеше да се очаква да се държи, когато целият свят около него се разпада. Много възрастни биха се побъркали по-скоро.

Един добър психиатър щеше да бъде в състояние да му помогне.

Кристин трябваше да вярва, че това е така. Трябваше да повярва. Иначе нямаше никакъв смисъл да се продължава оттук нататък.

Тя живееше заради Джоуи. Той беше нейния свят, нейния смисъл в живота. Без него…

Най-лошото нещо беше, че Кристин сега нямаше време да го прегръща, гали и му говори неща, от които той изключително много се нуждаеше, а и тя също. Спайви идваше и времето изтичаше. Ръцете й трепереха, а сълзите й се стичаха по лицето. Кристин никога не беше се чувствала по-зле. Сега, дори ако Чарли спасеше живота на Джоуи, тя все още можеше да загуби своето момче и от него да остане само живата, но празна обвивка. Тя обаче продължаваше да действа. Отваряше вратичките на шкафовете и търсеше нещата, от които щяха да имат нужда, когато отидеха в гората.

Кристин беше изпълнена с най-черна омраза към Спайви и към Църквата на Здрача. Тя не искаше просто да ги убие. Искаше първо да ги измъчва, да накара старата кучка да крещи и моли аз милост. Противна, мръсна, гадна, луда, стара кучка!

— Бренди… Бренди… Бренди… — говореше тихо и ласкаво Джоуи и милваше Чубака.

Изминаха седем минути преди някой от хората на Спайви да дръзне да се надигне, за да провери дали Чарли продължава още да ги държи на мушката си.

Това беше така и той откри огън. Но макар да очакваше точно този удобен момент, Чарли беше небрежен, твърде напрегнат и твърде нетърпелив. Той дърпаше рязко спусъка, вместо да го притиска леко, губеше целта и не улучваше.

Те мигновено отвърнаха на огъня му. Чарли предполагаше, че са въоръжени, но до този момент не беше абсолютно сигурен. Отвърнаха две пушки и огънят беше насочен към горния край на поляната. Първите куршуми обаче влязоха в гората на петдесет ярда вляво от него. Той чу пукота от изстрелите през дърветата. Следващите куршуми минаха по-близо, може би, на тридесет и пет ярда от него, все още от лява му страна, но стрелецът продължаваше да стреля, а куршумите профучаваха все по-близо. Те знаеха в общи линии, макар и не точно, къде се намира той и се опитваха да предизвикат реакция, която да уточни неговото местоположение.

Когато изстрелите се приближиха още, Чарли се сниши и се притисна в тънеещите сенки в края на гората. Той чу да плющят куршуми в клоните право над главата му. Парчета кора, душ от игли и няколко борови шишарки заваляха около него, дори няколко парчета паднаха върху гърба му. Но, ако стрелците отдолу също се надяваха на успешен изстрел, щяха да бъдат разочаровани. Огънят бавно се премести вдясно от него. Това показваше, че те знаеха само, че изстрелите бяха дошли отгоре, но не знаеха със сигурност в кой ъгъл на поляната беше се настанил техният нападател.

Чарли надигна глава, вдигна отново пушката, погледна в оптическия мерник… и откри с изненада, че тяхната стрелба имаше и още едно предназначение. Тя имаше за задача да прикрива двама служители на Здрача, които тичаха през глава към гората в източния край на поляната.

— По дяволите! — изруга той, опитвайки се бързо да се прицели в единия от двамата. Но те се движеха бързо, въпреки натрупания сняг, вдигайки с краката облаци от него във въздуха. Точно когато покри единия от тях с кръстчето на оптическия мерник, двамата се мушнаха в тъмнината между дърветата и изчезнаха.

Служителите на Здрача долу при джипа престанаха да стрелят.

Чарли се питаше, колко ли време ще отнеме на двамата да си проправят път между дърветата и да дойдат зад него. Не много. В тези гори нямаше в изобилие храсталаци. Пет минути. По-малко.

Той все още можеше да нанесе някаква вреда, въпреки че оставащите на поляната не се показваха. Чарли взе на прицел в оптическия мерник един от снегомобилите и изпрати два куршума в предницата му, надявайки се да разруши нещо жизненоважно. Ако успееше да ги принуди да ходят пеш, той щеше да ги забави, да направи преследването по-честно. Чарли взе на мушката друг снегомобил и изстреля два куршума в двигателя му. Третата машина беше полускрита от другите две и представляваше по-трудна цел. Той стреля пет пъти в нея, зареждайки отново пушката, когато беше необходимо. Всички негови изстрели обаче направиха възможно за тях да открият местоположението му. Те започнаха да стрелят отдолу, но този път всички куршуми профучаваха само на няколко ярда от него.