Дийн Кунц - Служители на Здрача

Ние ще умрем, мислеше тя. И за първи път откакто беше напуснала манастира, откакто бе загубила своята религия, на нея й се прииска да не беше се отвръщала напълно от църквата. Внезапно, в сравнение с лудостта на вярващите в култа на Спайви, древните и изпълнени със състрадание доктрини на Римската Католическа църква бяха неизмерно по-привлекателни и по-комфортни, а на нея й се искаше да може да се върне към тях сега, без да се чувства като лицемер, да помоли Бога за помощ и Благословената Дева за нейното божествено застъпничество. Но ти не можеш просто да отхвърлиш Църквата, да я изключиш напълно от своя живот… а после да тичаш отново при нея, когато ти стане нужна и да очакваш да бъдеш посрещнат с отворени обятия, без първо да се покаеш. Бог иска да вярваш в него както в добри, така и в лоши времена. Ако Кристин умреше от ръцете на фанатиците на Спайви, това щеше да стане без да се е изповядала преди смъртта си на някой свещеник, без последните церемонии и без подходящо погребение в християнско гробище. Тя беше изненадана, че тези неща имаха значение за нея и изглеждаха важни след всичките тези години, през които беше се абстрахирала от тяхната ценност.

Чарли прибра обратно бинокъла и затвори кутията. После свали пушката от рамото си.

— Ти се връщай назад в хижата — каза той. — Колкото можеш по-бързо. Върви през гората, докато не стигнеш завоя на пъртината. След него, те не могат да те видят от по-долната поляна. Облечи Джоуи. Сложи храна в твоята раница. Направи всичко възможно да бъдете готови.

— Ти оставаш тук? Защо?

— За да убия няколко от тях — отвърна той.

Чарли отвори ципа на един от джобовете на своето топлоизолиращо яке, който беше, пълен с патрони. След като изразходваше намиращите се в пълнителя, той трябваше да бъде в състояние бързо да го зареди отново.

Кристин се колебаеше. Страхуваше се да го остави.

— Върви! — подкани я той. — Побързай! Нямаме много време.

Кристин кимна с разтуптяно сърце, обърна се и тръгна през гората нагоре по склона, придвижвайки се толкова бързо, колкото позволяваха снегоходките и повдигайки многократно ръце, за да отстранява клоните от пътя си.

Успешната стрелба с пушка изискваше две неща: възможна най-стабилна поза за стрелеца и натискане на спусъка точно в подходящия момент и по възможно най-лекия начин. Твърде малко стрелци (ловци, военни и всякакви други) са изобщо добри. Много голяма част от тях се опитват да стрелят без подготовка, когато е налице по-добра позиция или натискат спусъка само с едно бързо движение, при което целта им напълно убягва.

Един стрелец стреля най-добре от легнало положение, особено когато се цели надолу по склон или в някакъв басейн. След като свали снегоходките, Чарли се придвижи до края на гората, на границата на самата поляна и легна по корем. Тук снегът беше дълбок само няколко сантиметра, защото вятърът прекосяваше поляната от запад и омиташе земята, изтласквайки по-голямата част от снега на изток и трупайки го на преспи по дължината на този фланг на гората. Склонът беше стръмен и той виждаше хората под него, които продължаваха да се суетят около джипа. Чарли повдигна винтовката и я постави върху лявата длан, а лакътят на прегънатата му лява ръка беше точно под нея. В това положение винтовката нямаше да се поклати, защото бе добре подпряна от ръката, която служеше като опора между земята и оръжието.

Чарли взе на прицел тъмната фигура на водещия снегомобил, защото бе сигурен, че това е Грейс Спайви. Главата й беше над предното стъкло на превозното средство, но това нямаше особено значение. Нямаше никакъв шанс изстрелът да бъде отразен от плексигласа. Ако успееше да я отстрани, другите можеше да загубят своето чувство за ангажираност и да се разпаднат психически. За един фанатик сигурно е ужасно да види как неговото незаслужено възвеличавано нищожество умира право пред очите му.

Покритият от ръкавицата пръст беше свит около спусъка, но Чарли не харесваше усещането. Не можеше да почувства правилно спусъка, затова той свали ръкавицата си със зъби и постави отново голия пръст върху него. Така усещането беше много по-добро. Чарли беше поставил кръстчето на оптическия мерник в средата на челото на Спайви, защото от това разстояние куршумът щеше, падайки, да премине линията на прицелване, докато удари целта и щеше да попадне с един инч по-ниско от нея. При късмет… щеше да я улучи точно между очите. Без късмет, но с умение, куршумът, все пак, щеше да я порази в лицето или в гърлото.