Дийн Кунц - Служители на Здрача

Той не искаше да убива никого.

Надяваше се, че убиването няма да бъде необходимо.

Но сега не беше беззащитен.

Кристин и Чарли сложиха своите снегоходки и раници и тръгнаха надолу по склона към по-долната поляна, за да завършат разтоварването на джипа.

Чарли носеше пушката провесена на едното рамо.

— Ти не очакваш неприятности, нали? — попита тя.

— Не. Но каква е ползата да имам оръжие, ако то не ми е винаги подръка?

Тази сутрин Кристин понесе по-леко оставянето на Джоуи сам, но това продължаваше да не й е приятно. Джоуи беше се отдръпнал отново, затваряйки се в своя вътрешен свят. Тази промяна дори я плашеше повече, защото след неговото възстановяване вчера вечерта, тя бе помислила, че той се е възстановил напълно. Ако Джоуи отново потънеше в мълчание и отчаяние, вероятно то щеше да е още по-дълбоко отпреди и вероятно този път нямаше да успее да се възстанови. Едно съвършено нормално и дружелюбно дете беше възможно да стане аутистично 29 29 Абнормална самовглъбеност, засягаща обикновено децата. — Б.пр. , прекъсвайки повечето или всички взаимоотношения с реалния свят. Кристин беше чела за такива случаи, но никога не беше се безпокоила за това така много, както за болести или нещастни случаи, защото Джоуи винаги е бил едно отворено, весело и контактно дете. Аутизмът беше нещо, което можеше да се случи на децата на другите хора, но никога на нейното общително малко момче. Но сега… Тази сутрин той говореше малко и изобщо не се усмихваше. Кристин искаше да стои с него непрекъснато и да го прегръща, но си спомняше, че оставането му за известно време сам миналата вечер беше го убедило, че вещицата, в края на краищата, сигурно не беше наблизо. Оставянето му сам тази сутрин можеше отново да има същия благотворен ефект.

Кристин не погледна назад, когато тя и Чарли се отправиха надолу по склона, отдалечавайки се от хижата. Ако Джоуи ги наблюдаваше от някой прозорец, той можеше да изтълкува един поглед назад като указание, че тя се страхува за него, а нейният собствен страх щеше след това да подхрани неговия.

Дъхът й се заскрежаваше. Беше изключително студено, но понеже нямаше никакъв вятър, не беше нужно да слагат ски-маските.

Отначало тя и Чарли не говореха, а само вървяха, намирайки пътя през новия мек сняг. Те потъваха от време на време, въпреки снегоходките. Търсеха по-твърда повърхност и присвиваха очи, защото блясъкът на снега беше уморителен за очите дори и под това небе без слънце. Така, те достигнаха гората в долния край на поляната.

— Уф… последната нощ… — каза Чарли.

— Първо аз — прекъсна го бързо тя, говорейки тихо, защото въздухът беше така неподвижен, че едно шепнене се носеше като вик. — Аз бях един вид… ами, малко объркана цялата сутрин.

— Относно случилото се миналата вечер ли?

— Да.

— Съжаляваш ли, че това се случи?

— Не, не.

— Хубаво. Защото аз със сигурност не съжалявам.

— Аз просто исках ти да знаеш… че начинът, по който се държах миналата нощ… така страстна… така агресивна… така… — каза тя.

— Страстна?

— Не мислиш ли, че това беше повече от страст?

— Така бих казал.

— Боже мой, аз бях като… едно животно или нещо подобно. Исках да получа всичко от теб.

— Това беше чудесно за моето его — каза, усмихвайки се, той.

— Не знаех, че твоето его е намаляло.

— Не беше. Но аз никога не съм мислил за себе си като за Божи дар за жените.

— Но след последната вечер се мислиш, а?

— Безусловно.

На двадесет ярда навътре в гората те спряха, погледнаха се един други нежно се целунаха.

— Просто искам да разбереш, че аз никога преди не съм била такава — каза тя.

— Искаш да кажеш, че не си била луда по секса ли? — попита той с престорена изненада и престорено разочарование.

— Само когато съм с теб.

— Ето защо съм Божи дар за жените, мисля си аз.

Кристин не се усмихна.

— Чарли, за мен е важно… ти да разбереш. Миналата нощ… аз не зная какво влезе в мен.

— Аз влязох в теб.

— Бъди сериозен. Моля те. Не искам да мислиш, че съм била такава с други мъже. Не съм била. Никога. Последната нощ направих с теб неща, които никога не съм правила преди. Аз дори не знаех, че мога да ги правя. Бях наистина като диво животно. Искам да кажа… аз не съм „Света Богородица“, но…

— Слушай — прекъсна я той, — ако ти си била животно през изминалата нощ, тогава аз бях звяр. Не е характерно за мен да губя напълно контрол над себе си по този начин и също да бъда така… ами, така… груб. Но аз не съм объркан и ти също не трябва да бъдеш. Ние получихме нещо специално, нещо уникално. Ето защо и двамата се почувствахме способни да дадем воля на чувствата си, както направихме. На моменти, това, може би, беше грубо… но беше също и доста страхотно, нали?