Дийн Кунц - Служители на Здрача

Преди да се изтощят напълно, Чарли беше разтърсен от три оргазъма и бе изгубил брой на нейните кулминационни точки, но той не се интересуваше от броя им, беше сигурен, че нито един от двамата никога в миналото не бе преживявал подобно нещо. Когато всичко свърши, той продължаваше да трепери и се чувстваше като упоен. Те лежаха известно време, без да проговарят докато постепенно не усетиха воя на вятъра отвън и не установиха, че загасващият огън бе позволил на студа да се промъкне обратно в помещението. Тогава неохотно се облякоха и се качиха по стълбите, за да приготвят втората спалня за Кристин.

— Аз трябваше да спя с Джоуи и да оставя това легло на теб — каза тя.

— Не. Само ще го събудиш, ако влезеш сега там. Бедното дете се нуждае от почивка.

— А ти къде ще спиш? — попита тя.

— В коридора.

— На пода ли?

— Ще сложа един спален чувал в началото на стълбите.

За момент безпокойство смени мечтателността в очите й.

— Мисля, че каза, че няма никакъв начин, по който те да могат да дойдат тук през нощта, дори ако…

— Няма никакъв начин — прекъсна я той, поставяйки пръст до устните й. — Но не върви Джоуи да ме намери на сутринта, че спя в твоето легло, нали? А повечето от канапетата долу са твърде меки за спане. Така че, щом ще използвам спален чувал, аз мога да го поставя също и в началото на стълбището.

— И да държиш оръжието до себе си ли?

— Разбира се. Макар че няма да се нуждая от него. Наистина. Така че, нека те сложа да спиш.

Когато Кристин се мушна под завивката, Чарли я целуна за лека нощ и излезе от стаята, оставяйки вратата открехната.

На балкона, Чарли си погледна часовника и беше поразен колко късно беше станало. Възможно ли беше да са се любили почти два часа? Не. Със сигурност не. Имаше нещо плашещо, нещо фино анималистично в тяхното съвкупяване. Те бяха се отдали един на друг с енергия, която бе отнела значението на думата „време“, но той никога не бе мислил за себе си, като за някакъв буен расов кон и не можеше да повярва, че е показал такава ненаситност в продължение на толкова дълго време. Все пак, часовникът му не беше избързвал никога преди. Със сигурност не би могъл да избърза с един час или повече.

Чарли установи, че стои там, сам, отвън вратата на нейната спалня и се усмихва самодоволно като Чеширския котарак.

Накладе отново огъня във всекидневната, занесе един спален чувал в горния край на стълбището и го разви. После угаси лампата на площадката и се пъхна в чувала. Чарли се заслуша в беснеещата буря отвън, но не задълго. Сънят дойде като голяма тъмна вълна.

В съня си Чарли слагаше Джоуи в леглото, оправяше завивката му и бухваше възглавницата на момчето. Джоуи искаше да го целуне за лека нощ и Чарли се наведе, но устните на момчето бяха твърди и студени върху бузата му. И когато погледна надолу, той видя, че момчето повече нямаше лице, а само гол череп с две взиращи се очи, които изглеждаха ужасно, не на място на това мъртвешки бяло лице. Чарли не беше почувствал устни върху бузата си, а безплътна уста, студени зъби. Той се отдръпна ужасен. Джоуи отхвърли завивката и седна в леглото. Той беше едно нормално малко момче във всяко отношение, освен че вместо глава имаше само череп. Изпъкналите очи на черепа се взираха в Чарли, а малките ръце на момчето, започнаха да разкопчават пижамката с рисунка на космически нашественик. Когато детските гърдички се оголиха, те се разцепиха и започнаха да се разтварят. Чарли се опита да се обърне и избяга, но не можеше. Не можеше също да затвори очи, нито да отклони погледа си. Можеше само да наблюдава разпукването на гърдите на детето, от които излизаше глутница червенооки плъхове. Те бяха десетки, станаха стотици и накрая хиляди, докато тялото на момчето не се превърна на купчина кожа, като балон с изпуснат въздух. После плъховете нападнаха Чарли…

… и той се събуди изпотен, дишащ тежко и със замръзнал в гърлото вик. Нещо го притискаше, ограничавайки ръцете и краката му. За момент Чарли помисли, че това са излезлите от съня му плъхове и изпадна в паника, докато не установи, че се намира в затворен с цип спален чувал. Той намери ципа, отвори спалния чувал, освободи се от него и пълзя в тъмнината, докато не достигна някаква стена. Седна, облегна се на нея и се заслуша в силните удари на сърцето си в очакване да се успокои.

След като най-после се овладя, той влезе в стаята на момчето, просто за да си вдъхне увереност. То спеше спокойно. Чубака повдигна рунтавата си глава и се прозя.