Дийн Кунц - Служители на Здрача

Като не забравяше, че полицаите продължаваха да се интересуват от Грейс относно определени неотдавнашни събития в окръг Ориндж и безпокоейки се, че един от последователите на Грейс бе казал по невнимание твърде много на Трийт, Барлоу прати всички, с изключение на Джордж Уестбек, да разузнаят близките мотели по главната улица и да намерят един с достатъчно свободни места, за да ги приеме.

Когато те платиха за снегомобилите с пачки в брой, Трийт впери невярващ поглед в парите им. Барлоу съзря алчност в очите му и си представи как Трийт вече е измислил начин да подправи своите тефтери и да скрие парите от Данъчната служба. Въпреки че изпитваше почти физическа болка от хватката на своето любопитство, Трийт престана да си навира носа в техните работи, защото се страхуваше да не разтури сделката.

Белите пикапи не бяха снабдени с клуп за теглене на ремарке, но Трийт каза, че би могъл да уреди заваряването на такъв през нощта.

— Те ще бъдат готови сутринта… в десет часа.

— По-рано — намеси се Грейс. — Много по-рано от десет. Ние искаме с пукването на зората да сме пренесли тези неща на северния бряг.

Трийт се усмихна и посочи витрините, зад които носения от вятъра сняг падаше тежко в светлината на лампите на паркинга.

— Метеоролозите съобщават за осемнадесетинчов сняг — каза той. — Фронтът на бурята няма да премине преди четири или пет часа утре сутринта, така че екипът по поддържане на пътищата няма да е отворил шосето за на север преди десет или дори преди единадесет. Няма смисъл да тръгвате по-рано.

— Ако не можете да бъдете готови с клуповете на нашите коли и на снегомобилите до четири и тридесет сутринта, разваляме сделката.

Барлоу знаеше, че Грейс блъфира, защото това беше единственото място, от което можеха да получат така нужните им машини, но съдейки по измъченото изражение върху лицето на Трийт, той бе приел заплахата за сериозна.

— Слушай, Скип — каза Барлоу, — работата по заваряването е за не повече от няколко часа. Ще платим допълнително, ако бъде извършена през нощта.

— Но аз ще трябва да подготвя снегомобилите и…

— Тогава, подготви ги.

— Но аз точно затварях, когато вие…

— Не затваряй още няколко часа — каза Барлоу. — Зная, че това е неприятно. Оценявам го. Наистина. Но, Скип, колко често продаваш четири снегомобила и две ремаркета наведнъж?

— Добре — отвърна с въздишка Трийт. — Всичко ще бъде готово за четири и тридесет сутринта. Но вие никога няма да стигнете северния бряг в този час.

Грейс, Джордж Уестбек и Барлоу излязоха отвън, където чакаха другите.

Една Ваноф пристъпи напред и каза:

— Ние намерихме мотел с достатъчно свободни стаи, за да ни приеме, Майко Грейс. Намира се само на четвърт миля нагоре оттук. Можем лесно да стигнем до него.

Грейс вдигна поглед към потъмняващото небе, примигвайки от снега, който я удряше в лицето и заледяваше веждите й. Дълги заплетени кичури мокра ситнокъдрава посивяла коса се подаваха изпод нейната плетена шапка, която тя бе нахлупила до ушите си.

— Сатаната е докарал тази буря — каза Грейс. — Опитва се да ни забави. Опитва се да ни попречи да достигнем момчето, докато не стане твърде късно. Но Бог ще ни преведе.

До девет и тридесет Джоуи беше заспал. Те го поставиха в леглото между чисти чаршафи и под една тежка завивка в синьо и зелено. Кристин смяташе да остане в спалнята с него, въпреки че още не й се спеше, но Чарли искаше да говори с нея и да обмисли план за действие при определени непредвидени случаи.

— Нямаш нищо против да останеш сам, нали Джоуи? — попита той.

— Струва ми се, да — отвърна момчето. Под огромната завивка и с поставената върху голямата пухена възглавница главица, то изглеждаше съвсем малко.

— Аз не искам да го оставям сам — каза Кристин.

— Никой не може да стигне до него, без да се качи отдолу по стълбите. А ние ще бъдем там, за да го спрем — напомни й Чарли.

— Прозорецът…

— Прозорецът е на горния етаж и не може да бъде достигнат без стълба, каквато се съмнявам те да носят.

Тя се намръщи, гледайки нерешително прозореца.

— Ние сме блокирани тук от лошото време, Кристин — каза Чарли. — Вслушай се в този вятър. Дори да знаеха, че сме в тези планини, дори да знаеха за съществуването на точно тази хижа, което е невъзможно, те не биха били в състояние да стигнат дотук през нощта.

— Аз ще бъда окей, мамо — каза Джоуи. — Имам Чубака. И ми хареса това, което каза Чарли, че правилникът на ФАВ не разрешава на вещиците да летят при буря.