Дийн Кунц - Служители на Здрача

Как бе успял един плъх с тази големина да влезе в затвореното акумулаторно помещение?

Влизането на мишките беше разбираемо, защото за тях бе достатъчна и най-малката пролука или пукнатина. Този плъх обаче беше по-голям от дузина мишки, взети заедно. За неговото проникване бе нужна дупка с диаметър, който да не е по-малък от три или четири инча и понеже таванът на малкото помещение беше от усилен бетон, а стените от сгуробетонови панели и хоросан, нямаше начин, по който звярът да си прегризе вход. А металната врата беше ненарушима и непокътната.

Можеше ли да е бил затворен вътре от миналата есен, когато последните почиващи са заключили хижата или когато управата на фирмата за наемане и продажба на недвижими имоти беше дошла да „зазими“ хижата? Не. Той щеше да яде от отровната примамка и щеше да е мъртъв още преди седмици. Плъхът беше се отровил неотдавна; следователно, едва неотдавна е попаднал в акумулаторното помещение.

Чарли обиколи помещението, търсейки прохода на плъха, но всичко което намери, бяха няколко малки пролуки в хоросана, през които можеше да се промъкне една мишка (но нищо по-голямо), след като първо получеше достъп до въздушното пространство в двойните панелни стени.

Това беше някаква мистерия и докато стоеше и се взираше в мъртвия плъх, Чарли имаше отвратителното чувство, че неговата кратка и бурна среща с противното създание е нещо повече, отколкото изглеждаше на пръв поглед, че тя означаваше нещо, че плъхът беше символ на нещо. Разбира се, Чарли бе израснал с ужаса от плъховете, изобилстващи в бараката, в която беше прекарал своето детство, така че те винаги щяха да имат силно въздействие върху него. Той не можеше да не мисли за старите комикси и филми на ужаса, в които имаше сцени в древни гробища с дебнещи плъхове из тях. Смърт. Ето какво обикновено символизираха плъховете. Смърт, разлагане, отмъщение на Смъртта. И така, това, може би, беше едно предзнаменование, едно предупреждение, че смъртта в образа на Грейс Спайви щеше да ги стигне тук, в планината. Едно предупреждение да бъдат готови.

Чарли се разтревожи. Не. Той просто бе оставил въображението си да му втълпи това. Както в неговия кабинет, в понеделник, когато бе погледнал Джоуи и бе помислил, че вижда само гол череп на мястото, където трябваше да бъде лицето на момчето. Онова беше въображение… и това, също. Чарли не вярваше в предзнаменования. Смъртта нямаше да ги намери тук. Грейс Спайви нямаше да открие къде бяха отишли. Не би могла. Дори след хиляда години.

Джоуи нямаше да умре.

Момчето беше в безопасност.

Те всички бяха в безопасност.

Кристин не искаше да остави Джоуи сам в хижата, докато тя и Чарли се върнат до джипа за още от техните провизии. Кристин знаеше, че Грейс Спайви не е наблизо. Знаеше, че хижата е безопасно място и че нищо не би могло да се случи през краткото време на нейното отсъствие. Все пак, тя ужасно се страхуваше, че когато се върнат, ще намерят Джоуи мъртъв.

Но Чарли не можеше да пренесе всичко сам. Не беше редно от нейна страна да очаква да го направи. А Джоуи не можеше да дойде с тях, защото щеше да ги забави твърде много сега, когато последната дневна светлина бързо си отиваше и бурята се засилваше опасно. Тя трябваше да върви, а Джоуи трябваше да остане. Нямаше никакъв избор.

Кристин си каза, че, може би, ще бъде добре за него да бъде оставен сам с Чубака за известно време, защото това щеше да бъде една демонстрация на нейната увереност и увереността на Чарли в безопасността на избраното от тях скривалище. От това преживяване, той можеше да възстанови част от своите самоувереност и надежда.

Въпреки това, след като го прегърна силно, целуна, успокои и остави на зеленото канапе пред камината, Кристин едва намери сила да се обърне и излезе. След като затвори вратата на хижата и я наблюдава, докато Чарли заключваше, Кристин беше завладяна от толкова силен страх, че от него й стана лошо на стомаха. Веднага щом се отдели от входа и започна да слиза по покритите със сняг стъпала, тя почувства болезнена слабост в краката, която почти я извади от строя. Всяка крачка, която я отделяше от хижата, беше като крачка върху повърхността на планета с пет пъти по-голяма сила на притегляне от земната.

Времето беше се влошило рязко, откакто бяха се изкачили от мястото, където бе паркиран джипа, а изключителната враждебност на природните сили започна постепенно да заема мислите на Кристин и да изтласква страха към нейното подсъзнание. Вятърът духаше непрекъснато със скорост двадесет до тридесет мили в час, стигайки, от време на време, дори до петдесет. Фучейки, той прекосяваше планината с воя на банши 25 25 Дух, чийто вой предвещава смърт в дома (ирл., шотл.). — Б.пр. и разклащаше огромните дървета. Снежинките вече не бяха големи и пухкави, а малки, носени с голяма сила от вятъра и трупани върху земята със смайваща скорост. По-рано, при изкачването си към хижата, те не бяха слагали маските за ски, но Чарли беше настоял да ги сложат при слизането надолу. Въпреки че Кристин отначало възразяваше, защото имаше чувството, че маската я задушава, после се радваше, че беше я поставила. Причина за това беше температурата. Тя бе паднала рязко й сега сигурно бе около нулата или дори още по-ниска, без да взима предвид допълнителното охлаждане от вятъра. Въпреки защитата на маската, ледените игли на вятъра все пак успяваха да бодат и вкочаняват лицето й. Без нея, Кристин сигурно щеше да получи измръзвания.