Дийн Кунц - Служители на Здрача

Кристин вече бе разбрала, че Чарли е страхотен мъж, но въпреки това, тя беше изненадана от неговата енергия. Кристин започна да чувства своята раница като натоварен с бетонни блокове камион, а въпреки че раницата на Чарли бе по-голяма и по-тежка от нейната, това изглежда не му правеше впечатление. В добавка, той носеше Джоуи, без да се оплаква и спря само веднъж, на първата четвърт миля, за да пусне момчето долу и облекчи малко напрегнатите си мускули.

След сто ярда пътят се отклони от края на долината, преминавайки напреко на склона, а после зави и отново продължи нагоре още петдесет ярда. Дърветата започнаха да стават по-нагъсто, по-големи и по-клонести, а на места закътаният път беше така дълбоко потънал в сянка, сякаш нощта беше вече паднала. След известно време, те стигнаха до началото на друга поляна. Тя беше по-широка от тази, на която бяха паркирали джипа и бе дълга около четиристотин ярда.

— Ето я хижата! — извика Чарли, а думите излязоха от устата му с облак кристализиран дъх.

Кристин не я виждаше.

Чарли спря и отново пусна долу Джоуи.

— Ето там — посочи той. — В далечния край, точно пред линията на дърветата. До нея има една вятърна мелница.

Кристин видя първо вятърната мелница, защото окото й долови движението на въртящите се перки. Мелницата беше висока и приличаше на скелет. В нея нямаше нищо интересно. Приличаше повече на някаква сондажна кула за нефт, отколкото на нещо, което би познал един холандец. Изглеждаше много практична, но някак грозна.

И хижата и мелницата хармонираха добре с дърветата зад тях, макар тя да предполагаше, че те биха се откроявали по-добре в по-ранните часове на деня.

— Ти не ми каза, че там има мелница — каза Кристин. — Означава ли това електрическа светлина?

— Разбира се. — Бузите, носът и брадичката му бяха розови от студа. Той подсмръкна, за да прочисти течащия си нос. — И гореща вода в изобилие.

— А електрическо отопление?

— Няма. Енергията, която една вятърна мелница може да осигури е ограничена, дори на такова ветровито място като това.

Закопчалката на якето при гушата на Джоуи бе се откопчала, а шалчето разхлабило. Кристин се наведе, за да го нагласи. Лицето на Джоуи беше повече червено, отколкото розово и очите му сълзяха от студа.

— Почти пристигнахме, момчето ми.

Джоуи кимна.

След като си поеха дъх, те се заизкачваха отново нагоре, а Чубака, който подскачаше отпред, сякаш бе разбрал, че хижата е тяхната крайна цел.

Хижата беше построена от червено дърво 23 23 Секвоя. — Б.пр. , което беше посребряло от суровите атмосферни условия. Въпреки че покритият с кедрови плочки покрив беше със стръмни склонове, по него бе се задържал малко сняг. Прозорците бяха замръзнали. Върху стъпалата към входа и пред самия вход беше натрупал сняг.

Те свалиха своите снегоходки и ръкавици.

Чарли извади един свободен ключ от хитро скрита в една от стълбовете при входа кухина. Попадаха парчета лед, а замръзналите панти изскърцаха, когато Чарли отвори вратата.

Те влязоха вътре и Кристин се изненада от приятната обстановка в хижата. Партерът се състоеше от едно огромно помещение, далечният край на което се заемаше от кухнята. Точно в близката страна на кухнята имаше една дълга маса за хранене от борово дърво. После следваше всекидневната с лакиран дъбов под, вехти плетени килимчета, удобни тъмнозелени канапета и кресла, месингови лампи, ламперия, пердета карета, доминирани от зеления цвят, за да пасват на канапетата и креслата и една масивна каменна камина с големината на шкаф, в който можеш да влезеш. Половината от партера беше открит изцяло към тавана на горния етаж и имаше над себе си един балкон. Там, горе, три затворени врати водеха към три други помещения.

— Това са две спални и една баня — каза Чарли.

Изработката беше груба и, все пак, съвсем цивилизована.

Една площ, настлана с плочки, отделяше главния вход от дъбовия под на всекидневната и точно там те свалиха своите покрити със сняг обувки. После направиха инспекционна обиколка на хижата. Върху мебелите имаше малко прах, а въздухът миришеше на влага. Електричество нямаше, защото всички прекъсвачи в таблото с предпазителите бяха дръпнати надолу, а то се намираше навън, в акумулаторното помещение под вятърната мелница. Чарли каза, че ще отиде там и за няколко минути ще оправи положението. Освен това, всяка от трите камини — голямата във всекидневната и по една малка във всяка от спалните — бяха натъпкани с нацепени дърва и подпалки, които той използва, за да запали три огъня. Всички камини бяха снабдени с хиитолатори 24 24 Съоръжение с вентилатор за прекарване на въздух покрай източника на топлина с цел затоплянето му. — Б.пр. , така че хижата можеше да бъде разумно топла дори в разгара на лютата зима.