Дийн Кунц - Служители на Здрача

— Поне никой не е влизал с взлом и нищо не е повредено — каза Чарли.

— Това проблем ли е? — попита Кристин.

— Всъщност не. През по-топлите месеци, когато пътят е отворен по цялото си протежение, тук почти винаги стои някой. Когато пътят е затворен от сняг и в хижата няма никой, който да се грижи за нея, повечето евентуални грабителите биха могли дори да знаят, че толкова далеч в гората има хижа. А онези, които знаят… ами… вероятно мислят, че пътуването дотук не си струва за малкото, което биха намерили, за да отнесат. Все пак, всяка пролет, когато пристигам пръв, се учудвам, че хижата не е разбита.

Огньовете горяха добре, а отворите за въздух в хиитолатора на полицата над камината в партера бълваха потоци добре дошъл топъл въздух в голямото основно помещение. Чубака беше вече се установил до камината с глава върху лапите.

— А сега какво? — попита Кристин.

— Сега ти и Джоуи ще извадите всичко от тези торби, докато аз съм навън да оправям електричеството — отвърна Чарли, изваждайки фенерче от едната раница.

Тя и Джоуи занесоха раниците в кухнята, докато Чарли си нахлузи отново обувките. През времето, докато той беше при вятърната мелница, те подреждаха кутиите с храни по шкафовете и почти изглеждаше, като че ли са едно обикновено семейство на обичайната си зимна почивка, решили да се позабавляват една седмица. Почти. Кристин се опитваше да внуши на Джоуи празнично настроение, като си подсвиркваше весели мелодии, пускаше леки шеги и се преструваше, че наистина се забавлява от това приключение.

Перките бръмчаха и потракваха над главите им. Чарли взе една лопата и разчисти снега около дървената врата пред стълбите, водещи надолу, към помещението под вятърната мелница. Той слезе по два реда стъпала, които водеха твърде дълбоко в земята. Акумулаторното помещение беше под линията на замръзването. Когато слезе на дъното, Чарли се намери в една неясна синкава тъмнина. Тя отнемаше белотата от сипещите се около него снежинки, така че те приличаха на сиви парченца пепел. Той извади фенерчето от джоба на връхната дреха и го запали. Пред него стоеше тежка метална врата. Ключът от хижата ставаше на тази брава и след миг Чарли беше в акумулаторното помещение, където всичко изглеждаше, че е наред: кабели; двадесет високомощни десетгодишни акумулатори, подредени един до друг върху две яки подставки; бетонова платформа, поддържаща цялата машинария и една лавица с инструменти.

Удари го зловонна миризма и той незабавно разбра причината за нея, но първо отиде при шкафа с таблото и постави всички прекъсвачи от положение „изключено“ в положение „включено“. След като направи това, електрическият ключ до вратата даде светлина на двете дълги неонови лампи на тавана. Светлината разкри три мъртви, разлагащи се мишки, от които едната беше в средата на помещението, а останалите две в ъгъла до първата акумулаторна подставка.

Тук беше необходимо да бъдат оставени тенекии с отровна примамка, особено през зимата, когато мишките идваха, най-вече, за да търсят убежище, защото, ако не беше предприета тази мярка, гризачите щяха да изядат изолацията на всички кабели и проводници и до пролетта щяха да повредят цялата електрическа инсталация.

Мишката в средата на малкото помещение беше мъртва от дълго време. Процесът на разлагане на нейния мъничък труп беше доста напреднал. Малко друго беше останало, освен кости, козина и късчета кожа.

Двете мишки в ъгъла бяха по-скорошни случаи. Малките им сърца бяха подути и воняха. Техните очни орбити бяха пълни с мърдащи личинки. Те бяха мъртви само от няколко дни.

Погнусен, Чарли излезе навън, взе лопатата, върна се, събра трите създания, изнесе ги в гората зад вятърната мелница и ги запрати към дърветата. Дори след като се освободи от тях и въпреки носещия се нагоре по планинския склон бурен вятър, който прочистваше въздуха, Чарли не можеше да се освободи от вонята на смърт в ноздрите си. Странно, миризмата остана с него по целия път обратно до акумулаторното помещение, в което, разбира се, продължаваше да виси влажният застоял въздух.

Той нямаше време за истински подробно преглеждане на оборудването, но искаше да му хвърли един бегъл поглед, за да се увери, че мишките бяха умрели, преди да са причинили някакви сериозни повреди. Проводниците и кабелите бяха леко гризани на няколко места, но изглежда нямаше никакво основание да се безпокои, че може да загуби своето осветление поради саботаж от страна на гризачите.