Дийн Кунц - Служители на Здрача

Чарли беше почти удовлетворен от целостта на инсталацията, когато чу зад себе си някакъв странен заплашителен шум.

Денят се стопяваше в мрак. Цветовете изчезваха от пейзажа, през който минаваха, оставяйки дърветата, хълмовете и всичко друго толкова сиви, колкото беше настилката на шосето. Кайл Барлоу включи фаровете и се наведе над волана на стария автомобил, хилейки се.

Сега. Сега, те имаха нещо истинско, за да продължат. Имаха солиден водач. Информация. Логически план. Те не продължаваха повече само с подозрения и молитви. Не се движеха повече наслуки и не се отправяха на север само защото това изглеждаше добра идея. Те знаеха къде е момчето, къде трябваше да е. Вече имаха някакво направление и Барлоу беше започнал да вярва отново в качествата на водач на Майка Грейс.

Тя беше на седалката до него. Беше се свила до вратата и потънала за кратко време в един от онези дълбоки сънища, които я спохождаха все по-рядко. Добре. Тя се нуждаеше от почивка. Очната ставка наближаваше. Крайното изпитание. Когато застанеха лице срещу лице с дявола, тя щеше да има нужда от цялата енергия, която успееше да събере.

Ако Грейс не беше Божи вестител, защо тогава им бе предадена тази жизненоважна информация? Това доказваше, че тя е права, има добри намерения, казва истината и трябва да й се подчиняват.

За момента съмненията му бяха изчезнали.

Барлоу погледна в огледалото за обратно виждане. Двата пикапа продължаваха да бъдат зад тях. Кръстоносци. Кръстоносци на колела, вместо на коне.

Като чу странния шум, Чарли се обърна приведен и готов да се отбранява. Той очакваше да види Грейс Спайви, застанала на прага на акумулаторното помещение, но смущението не беше от човек. Причина за шума беше един плъх.

Гадното създание стоеше между него и вратата, но Чарли беше сигурен, че то не е дошло откъм снега. Част от шума, който беше чул, бе от топуркането при бързото му излизане изпод някое съоръжение. Плъхът съскаше, пискаше и се взираше в него с кървясали очи, сякаш го заплашваше, че ще му попречи да излезе.

Плъхът беше ужасно голям, но въпреки големината си, която показваше, че някога се е хранел много добре, той вече не изглеждаше да е в добро здраве. Кожата му не беше гладка, а мазна, матова и потъмняла. В ушите му имаше нещо тъмно и хванало кора, вероятно кръв, а от устата му се процеждаше кървава пяна. Това беше от отровата. Сега, съсипан от болките и не на себе си от тях, той беше, може би, един дързък и злонамерен противник.

Имаше за обмисляне и една друга възможност, дори още по-малко приятна възможност. Може би, това не беше от отровата. Пяната в устата му можеше да бъде симптом на бяс. Можеха ли гризачите да побесняват също толкова лесно, колкото кучетата и котките? Всяка година, в планините на Калифорния, щатските служители от контрола върху разпространението на зарази съобщаваха за някои случаи на бесни животни. Понякога, дори бе забраняван достъпа до части от щатските паркове, докато се установи със сигурност, дали има епидемия на бяс.

Най-вероятно, този плъх беше засегнат от отровата, а не от бяс. Но, ако Чарли бъркаше и плъхът го ухапеше…

Искаше му се, след като бе изхвърлил трите мъртви мишки, да беше донесъл обратно лопатата в акумулаторното помещение. Той нямаше никакво оръжие, освен своя револвер, който беше твърде мощен за една такава дребна работа, все едно да бе отишъл на лов за удоволствие с топ.

Чарли се изправи, а неговото движение предизвика плъхът да го нападне.

Чарли отскочи назад към стената.

Плъхът идваше бързо и пищеше злобно. Ако се изкачеше по крака му…

Той го ритна, улучвайки го с уякчения връх на обувката си. Ритникът отхвърли плъха към срещуположния край на помещението, където се блъсна в стената, изписка и падна по гръб на пода.

Чарли достигна вратата и мина през нея, преди плъхът да стъпи отново на краката си. Той се изкачи по стълбите, взе лопатата, която бе облегната на основата на мелницата и бързо се върна обратно долу.

Плъхът беше отвътре до самата отворена врата на акумулаторното помещение и вдигаше непрекъсната врява. Това беше един хленчещ-съскащ-виещ звук, който Чарли намери, че смръзва кръвта в жилите. Плъхът отново се хвърли към него!

Чарли замахна с лопатата като с пръчка за поло и удари плъха, после още веднъж и още веднъж, докато престана да издава звук. После го погледна, видя го, че мърда и го удари отново, по-силно. След това, плъхът остана неподвижен и тих, очевидно беше мъртъв. Дишайки тежко, Чарли бавно свали лопатата.