Дийн Кунц - Служители на Здрача

— Не може — увери го Кристин, докато сваляше раницата от гърба си. — Тази вечер всички вещици са се приземили.

— Съгласно правилника на ФАВ — допълни Чарли.

Джоуи го погледна скептично.

— Какво е… ФАВ? — попита той.

— Федерална Администрация на Вещиците — отвърна Чарли, събувайки обувките си. — Това е правителствена агенция, която узаконява вещици.

— Трябва ли да имаш разрешително, за да бъдеш вещица? — попита момчето.

— О, разбира се — отвърна Чарли, симулирайки изненада. — Какво си мислиш — всеки ли може да бъде вещица? Първо, когато едно момиче иска да стане вещица, то трябва да докаже, че има в себе си зла жилка. Например, твоята майка никога не би могла да получи тази квалификация. Освен това, една кандидат-вещица трябва да бъде грозна, защото всички вещици са грозни. Ако обаче една красива лейди, като твоята майка, иска да бъде вещица, тя трябва да се подложи на пластична операция, за да стане грозна.

— Ау! — възкликна Джоуи и ококори очи. — Наистина ли?

— Но не това е най-лошото — продължи Чарли. — Най-трудното нещо, ако искаш да бъдеш вещица, е да намериш една от онези островърхи черни шапки.

— Това ли е най-лошото?

— Ами, само помисли! Ти си ходил на пазар с майка си, когато тя си купува дрехи. Виждал ли си някога, в който и да било магазин, някоя от тези високи островърхи черни шапки?

Момчето сбърчи чело, мислейки върху това.

— Не, не си — каза вместо него Чарли, занасяйки едната от тежките раници в кухнята. — Никой не продава тези шапки, защото никой не иска в магазина му по всяко време да идват вещици. Вещиците миришат като крила на прилеп, опашка на тритон, език на саламандър и на тези други странни неща, които те варят в своите котли. Нищо не може да изгони клиентите на един съдържател на магазин по-бързо от една вещица, която вони на варени свински зурли.

— Я гледай! — учуди се Джоуи.

— Точно така! — потвърди Чарли.

Кристин се чувстваше толкова щастлива и облекчена да види, че Джоуи се държи отново като едно шестгодишно дете, че й беше трудно да сдържи сълзите си. Тя искаше да обвие ръце около Чарли, да го притисне силно в прегръдките си и да му благодари за неговата сила, за неговия подход към децата и за това, че е този мъж, който тя очакваше да бъде.

Отвън, вятърът виеше, пухтеше, стенеше и свиреше.

Нощта прегръщаше хижата. Снегът я обличаше.

Големите цепеници пръскаха и пукаха в камината на всекидневната.

Те приготвиха заедно вечерята. После седяха на пода на всекидневната, където играха на „Старата прислужница“ и „Тик-Так-Тоу“, а Чарли разказваше вицове, които Джоуи намираше за много забавни.

Кристин се чувстваше уютно. Беше спокойна.

Магазинът за снегомобили в Сауд Лейк Таху беше почти пред затваряне, когато пристигнаха Грейс Спайви, Барлоу и осемте останали. Те бяха дошли от долната страна на улицата, където всичките бяха купили скиорски екипи и други зимни дрехи. Облякоха се и сега на външен вид приличаха на жители на Таху. За изненада и удоволствие на собственика на Маунтин Кънтри Спортмобил, едър мъж на име Орли Трийт, който каза, че приятелите му викат „Скип“ 26 26 Обръщение към малко момче. — Б.пр. , те купиха четири снегомобила и две специално конструирани ремаркета, които да теглят.

Кайл Барлоу и един духовник на име Джордж Уестбек водеха по-голямата част от разговора, защото Уестбек знаеше много за снегомобилите, а Барлоу умееше добре да се пазари за всичко, което купуваше. Неговият огромен ръст, внушаваща страх външност и едва сдържана буйност му даваха, разбира се, някакво предимство при всяка сделка. Уменията му за договаряне обаче не се ограничаваха само до заплахата. Той умееше като първокласен бизнесмен да чувства силните и слабите страни на противника, а така също и неговите възможности и намерения. Беше научил за тази своя способност едва когато Грейс го беше откъснала от неговия предишен начин на живот. Това откритие беше както удовлетворяващо, така и изненадващо. Той беше задължен до гроб на Майка Грейс не само защото бе спасила душата му, а и защото беше му дала възможност да открие и изследва дарованията си, които без нея никога нямаше да знае, че притежава.

Орли Трийт, който беше твърде масивен за такъв момчешки прякор като „Скип“, продължаваше опитите си да разбере, кои са те. Той задаваше въпроси на Грейс, на Барлоу и на другите, като например, дали не принадлежат към някакъв клуб или дали всички са роднина.