Дийн Кунц - Служители на Здрача

Сега блузата й беше разкопчана. Той сниши устата си до нейните гърди.

— Чарли… — каза тихо тя.

Той лижеше набъбналите зърна на гърдите й, първо едното, после другото, нежно.

— Не — каза тя, но го отблъсна неубедително, неохотно, искайки да бъде убедена.

— Аз те обичам — каза той и точно това имаше предвид. Само за няколко дни, той беше, се влюбил в нейното изящно оформено лице, в нейното тяло, нейния кураж, несломимия й дух, походката, косата й, развявана от вятъра…

— Джоуи… — каза тя.

— Той спи.

— Може да се събуди…

Чарли я целуна по гушата и почувства тупкането на пулса й върху устните си. Сърцето й биеше бързо. Неговото, също.

— Той може да излезе на балкона, да погледне надолу и да ни види — каза тя.

Чарли я отведе от светлината на огъня към едно дълбоко канапе, което беше точно под балкона.

— Не би трябвало да правим това — каза Кристин, продължавайки да го целува по шията, брадичката, устните, бузите и очите. — Дори тук… ако той се събуди…

— Първо ще ни повика — отвърна Чарли, задъхан и копнеещ за нея. — Той няма да слезе в тъмната всекидневна.

Тя го целуна по носа и по всяко ъгълче на устата. Последва поредица от целувки по брадичката и накрая по ухото.

Ръцете му опипваха тялото й, той беше възбуден от съвършените й форми. Всяка приятна вдлъбнатина или изпъкналост, всеки съблазнителен ъгъл, издутината на гърдите и ханша, гладкия корем — всичко от нея, до последния милиметър, изглеждаше точно определение за съвършена женственост.

— Добре — съгласи се тя със слаб глас. — Но тихо…

— Без никакъв звук — обеща Чарли.

— Без никакъв звук.

— Без дори и най-малък звук…

Вятърът стенеше в прозореца над канапето.

Това е неподходящ момент, минаваше смътно през ума й. Неподходящо място. Неподходящо време. Неподходящо всичко.

Джоуи можеше да се събуди.

Но въпреки, че събуждането на Джоуи я притесняваше, то не бе чак толкова фатално, за да се противопостави.

Чарли й беше казал, че я обича и тя му бе отвърнал, че го обича. Кристин знаеше, че и двамата имат предвид точно това, което бяха казали, че то беше вярно. Не знаеше със сигурност от колко време го обичаше, но ако се замислеше, вероятно, щеше да си спомни момента, в който уважението, възхищението и привързаността се бяха превърнали в нещо по-добро и по-силно. В края на краищата, тя го познаваше само от няколко дни. Разбира се, точно сега, тя не можеше да мисли усърдно или конкретно за нищо. Кристин не беше на себе си, макар това състояние да не бе характерно за нея.

Въпреки тържествените им обяснения, не само любовта я караше да пренебрегне предпазливостта. Това беше една добра, здравословна страст. Тя никога не беше желала така много някой мъж, както сега желаеше Чарли. Кристин внезапно почувства, че трябва да бъде обладана от него и не можа да си поеме дъха, докато той не я взе. Тялото му беше слабо, а мускулите твърди и добре оформени. Изваяните му рамена, твърдите като камък бицепси, гладките широки гърди — всичко в него я вълнуваше така, както никога досега не беше се вълнувала преди. Всеки нерв в тялото й сега беше много пъти по-чувствителен. Всяка целувка и докосване, както и всяко влизане в нея бяха така експлозивно приятни, че граничеха с болката. Удоволствието беше учудващо голямо. То я изпълваше и изтласкваше навън всичко останало, всяка друга мисъл. Тя се прилепи към него, смаяна от страстта, с която го прегръщаше. Кристин не беше в състояние да разбере или да се съпротивлява на първичната треска, която я беше обхванала.

Необходимостта да бъде тихо и заричането да мълчат имаха един странно мощен еротичен ефект. Дори когато достигна кулминационната точка, Чарли не извика, а сграбчи бедрата й, задържа ги към себе си, изви гърба си и отвори уста, но остана ням. Така, задържайки вика, той задържа също своите енергия и потентност, защото дори за момент не загуби ерекцията си. Те направиха пауза само, за да сменят позите, като останаха плътно прилепени един към друг, но се завъртяха върху канапето, докато тя не дойде отгоре. Кристин го яхна с някаква въздушна плавност и последва един вълнообразен ритъм, който не приличаше на нищо, което бе познавал досега. Чарли загуби представа за време и място, загуби се в коприненонежната тиха песен на плътта и движението.

Кристин никога през живота си не бе чувствала такава свобода, докато прави любов. За известно време тя забрави къде се намира и дори коя беше. Кристин беше се превърнала в някакво животно, в някакъв съвкупяващ се организъм, отдал се изцяло на удоволствието и забравил всичко друго. Хипнотичният ритъм на тяхното любене бе прекъснат само веднъж и то когато на Кристин внезапно се стори, че Джоуи е слязъл по стълбите, стои в сянката и ги наблюдава. Тя вдигна глава от гърдите на Чарли и се огледа. Не видя нищо, освен призрачните форми на мебелите, осветени отзад от загасващия огън и разбра, че тя просто си въобразява разни неща. После любов-страст-секса я завладя отново с една обезпокоителна и дори плашеща сила и тя се отдаде на акта, неспособна да направи каквото и да било друго. Беше се отдала докрай.