Дийн Кунц - Служители на Здрача

Ако Чубака не издържеше? Ако бедното куче умреше тук, как ли щеше да се отрази това на Джоуи?

Щеше ли да го убие?

Може би. Или щеше да го изпрати невъзвратимо дълбоко в неговото мълчание.

В продължение на няколко минути, Кристин чуваше отдолу зад тях далечно бръмчене и знаеше, че това сигурно са снегомобилите, които навлизаха с рев на горната поляна, приближавайки се към хижата. Този тъжен факт трябва да беше проникнал също и през замъгленото съзнание на Джоуи, защото в продължение на няколко минути гой правеше мъжествени усилия да се движи по-бързо нагоре.

Те достигнаха склона и спряха, за да си поемат дъх, но никой не продума, защото говоренето изискваше енергия, която те трябваше да пестят. Освен това и нямаше за какво толкова да се говори, с изключение може би на това, колко скоро може да бъдат хванати и убити.

На няколко метра от тях нещо изскочи от един оплетен с пълзящи растения крив кучешки дрян и се стрелна през гората, стряскайки ги.

Чарли светкавично насочи пушката.

Чубака застана в стойка и излая кратко и рязко.

Беше сива лисица, която за секунди се скри в сенките.

Кристин предположи, че лисицата е преследвала плячка — катерица, заек или нещо друго. През зимата животът тук сигурно беше труден. Симпатиите й, разбира се, бяха не за лисицата, а към нейната плячка. Тя много добре знаеше какво е да си преследван.

Чарли метна пушката обратно на рамото си и започнаха отново катеренето.

Върху последния склон преди билото дърветата растяха все по-нарядко и върху земята имаше повече сняг, но все още не трябваха снегоходки. Чарли намери една еленова пътека, която следваше най-лекия маршрут към плоското било. Където пътеката неизбежно минаваше през дълбок сняг, който можеше да затрудни Джоуи, елените бяха разчистили пътя (от последната голяма буря насам, оттук сигурно бяха минали дузини, отъпквайки снега с копитата си) и момчето беше в състояние да продължи само с малки хлъзгания.

Чубака се възбуди от миризмата на елени. Той скимтеше и ръмжеше, но без да лае. Кристин констатира, че Чубака не беше излаял нито веднъж, откакто бяха напуснали хижата. Дори когато беше стреснат от лисицата, той беше издал само лек звук, който не би могъл да се чуе надалеч. Чубака сякаш чувстваше, че лаят би дал сигнал на вещицата. Или, може би, той просто нямаше достатъчно енергия, за да лае и се катери едновременно.

Всяка крачка нагоре не само увеличаваше разстоянието между тях и техните преследвачи, но изглежда ги въвеждаше в лоши атмосферни условия. Като че ли зимата беше по-скоро географска реалност, отколкото състояние на атмосферата, по-скоро реално място, отколкото сезон и те навлизаха все по-дълбоко в нейното мразовито царство.

Небето изглеждаше не по-високо от върховете на дърветата. Поривите на вятъра бяха заменени от обилен сняг, който валеше косо между боровете и елите. Когато стигнаха, ръба на билото, където изобщо нямаше дървета, Кристин разбра, че наближава нова буря, която, по всичко личеше, щеше да бъде дори по-лоша от тази през последната нощ. Температурата бе паднала доста под нулата, а вятърът започваше да се завихря нагоре от долините, гонен от издигащия се вертикално по-топъл въздух. Той духаше по-силно и виеше по-яростно, дори когато стояха на едно място, опитвайки се да си поемат дъх. До два-три часа планината щеше да се превърне в бял ад, а те вече бяха лишени от топлия си подслон — хижата.

Чарли не се спусна веднага към следващата долина. Той се обърна и се взря замислено назад в пътя, по който бяха дошли. Имаше нещо наум. Кристин не знаеше какво, но се надяваше да е добро. Преследвачите ги превишаваха по брой и по въоръжение. Те трябваше да действат дяволски хитро, ако искаха да спечелят.

Кристин се приведе над Джоуи и го целуна по двете бузи, после го притисна до себе си, обръщайки го с гръб към вятъра.

Джоуи не говореше.

Очите му гледаха през нейните, както преди.

„Грейс Спайви, аз ще те убия — мислеше Кристин, обръщайки се назад. — Ще ти пръсна проклетата глава, заради това, което направи с моето момче.“

Чарли огледа билото, примигвайки, когато режещият вятър хвърляше сняг в лицето му и реши, че точно тук е мястото за засада. Билото беше продълговато, без дървета и ориентирано приблизително в посока север-юг. Широчината му на някои места беше около петнадесет метра, на други не по-голяма от тридесет. Той беше почти оголено от снега. Силните ветрове помитаха всичко. Скалите, изрязвани и заглаждани през вековете, стърчаха нагоре по дължината на цялото било, осигурявайки отлични скривалища. От някое от тях, Чарли би могъл да наблюдава изкачването на служителите на Здрача. В момента нямаше никаква следа от хората на Спайви. Разбира се, той не можеше да вижда на твърде голямо разстояние надолу в сенчестата гора, въпреки че непосредствено под него дърветата не растяха така на гъсто, както по-надолу по склоновете. Те се сливаха като стена на разстояние сто или сто и двадесет метра. Отвъд тази точка той не би могъл да забележи дори приближаването на цяла армия, а виещият и стенещ вятър шумеше силно в клоните на огромните дървета, така че той не можеше да чуе и евентуалния шум, който можеше да вдигат преследвачите.