Дийн Кунц - Служители на Здрача

Тук той можеше да лежи до самия ръб на склона в празнината между две неравни, издадени над повърхността голи скали от дълга серия гранитни формации и да наблюдава една лъкатушеща част от еленовата пътека, по която бяха се изкачвали той, Кристин и Джоуи и по която сигурно щяха да се изкачват служителите на Здрача. Чарли се промъкна бавно напред, взирайки се надолу в дърветата и бе разтревожен от едно движение на малко повече от сто ярда под него. Той бързо насочи винтовката, погледна през оптическия мерник и видя двама души.

Господи.

Те бяха вече тук.

Но само двама ли? Къде бяха другите?

Чарли видя, че тази двойка се движи нагоре към едно скрито място от пътеката и помисли, че това сигурно са последните двама от групата. Останалите, движещи се пред тези двама, бяха вече минали завоя и скоро щяха да се появят по-високо на пътеката.

Единият от двамата, които се виждаха, беше среден на ръст и носеше тъмни дрехи. Вторият беше поразително висок мъж в син скиорски екип, върху който носеше кафява парка 30 30 Импрегнирана, дълга до колената горна дреха с качулка. — Б.пр. с качулка, а лицето му беше оградено от ивица рунтава козина.

Гигантът в парката трябва да беше мъжът, който Чарли бе видял в енорийския кабинет на Спайви, чудовището Кайл. Той потрепери. От Кайл го побиваха тръпки също както и от Майка Грейс.

Чарли очакваше, че ще трябва да чака тук известно време, десет минути или дори повече, преди да се появят, а те бяха вече почти до него. Сигурно се катереха без почивка и без да разузнават пътя пред себе си. Вероятно бяха нехайни и не се страхуваха от засада. Ако беше се забавил само няколко минути, той щеше да се натъкне на тях, когато стъпваха върху билото.

Еленовата пътека правеше завой. Двамата служители на Здрача се показаха иззад една скала около група борове и ели.

С разтуптяно сърце Чарли премести оптичния мерник към мястото, където пътеката излизаше от тези дървета и видя едно открито пространство с дължина около осем ярда, което щеше да бъде достатъчно, за да се прицели в своите мишени. Разстоянието между него и тях щеше да бъде около седемдесет ярда, което означаваше, че всеки куршум ще отива при изстрела едно цяло и три четвърти инча по-високо. Така че, той трябваше да се цели в долната част на гърдите, за да прониже сърцето. В зависимост от това, колко близо един до друг вървяха негодниците, в откритото пространство щяха да се появят трима от тях, преди първият да е достигнал следващото скрито място. Чарли обаче не мислеше, че ще успее да очисти и тримата, отчасти защото всеки ще бъде на пътя на другия. Една мишена трябваше да падне, за да се получи добра видимост за следващата. Също, те сигурно щяха да се спуснат да се крият още при първия проехтял в гората изстрел. Той би могъл да свали втория по време на това френетично търсене на укритие, но третият щеше да се скрие преди Чарли да успее да се премери.

Той се надяваше на двама.

Първият се появи, излизайки от сенките в сивата светлина, която обливаше една празнина между дърветата. Чарли постави кръстчето върху мишената и видя, че това беше жена. Една твърде хубава млада жена. Чарли се поколеба. Появи се втори служител на Здрача и той премести оптическия мерник върху него. Още една жена, но не така хубава и не толкова млада като първата.

Много умно. Те бяха сложили жените отпред с надежда да попречат на евентуална засада. Разчитаха на неговата задръжка относно убиването на жени, задръжка, каквато те нямаха. Това беше почти забавно. Те бяха хора на църквата. Вярваха, че са служители на Бога, а че той е атеист, но въпреки това не виждаха противоречие във факта, че неговият морал би могъл да бъде по-строг и по-несклонен на насилие от техния.

Планът им можеше и да успее, ако той не беше служил във Виетнам. Но преди петнадесет години Чарли беше загубил двама близки приятели и самият той едва не загина. Една селянка бе дошла да ги приветства, усмихвайки се и после, когато бяха спрели да говорят с нея, беше се взривила. Тези тук не бяха първите фанатици, с които си имаше работа, въпреки че онези бяха подбудени по-скоро от политически причини, отколкото от религиозни. Всъщност, нямаше никаква разлика. И политиката, и религията можеха, понякога, да бъдат отрова. А Чарли знаеше, че безсмислената омраза и жаждата за насилие, който покваряваха един истински вярващ, можеха да превърнат една жена в точно такъв фанатичен убиец, в какъвто биха превърнали и всеки мъж с бойна задача. Организираните лудост и диващина не знаеха граници, независимо от пола.