Дийн Кунц - Служители на Здрача

Стрелецът пристъпи по-близо и застана право над него, гледайки надолу и хилейки се.

Чарли трябваше да направи усилие да не се съсредоточава на него. Трябваше да продължава да гледа през него. Това не беше лесно. Очите естествено се стремяха към движение.

Непознатият продължаваше да има оръжие и беше все още при краката му, по-добре въоръжен и по-подвижен от него.

Ако заподозреше, че Чарли е още жив, той можеше да довърши работата за частица от секундата.

Един удар.

Още един.

Той чува ударите на моето сърце, мислеше безразсъдно Чарли.

Този безразсъден ужас пораждаше един по-реалистичен страх — възможността стрелецът да види биенето на пулса на шията или на слепоочията му. При тази мисъл, Чарли почти изпадна в паника, почти помръдна, но после осъзна, че връхната му дреха и прикачената към нея качулка скриваха както шията, така и слепоочията му. Той нямаше да бъде предаден от пулсирането на своя собствен кръвен поток.

После служителят на Здрача мина покрай него, отиде до ръба на билото и извиква на стоящите на склона негови другари по религия:

— Убих го! Убих го този кучи син!

В момента, в който вниманието на стрелеца беше отклонено другаде, Чарли се претърколи наляво и освободи дясната си ръка, измъквайки револвера.

Служителят на Здрача ахна и започна да се обръща.

Чарли, стреля два пъти в него. Веднъж в слабината и веднъж в главата.

Мъжът падна отвъд ръба върху склона, смачка няколко храсти, търкулна се надолу между дърветата и спря до стъблото на един дебел бор. Беше умрял без дори да успее да извика.

Чарли се обърна по корем, примъкна се до ръба на билото и погледна надолу. Част от хората на Спайви бяха излезли от прикритията си в отговор на триумфиращия вик на стрелеца. Очевидно, не всички от тях бяха разбрали, че техният враг е все още жив. Най-вероятно, те бяха взели двата последователни изстрела за дадени от техния човек, за да се увери, че Чарли е мъртъв и може би мислеха, че търкулналото се от билото тяло е неговото. Те не се втурнаха отново да се крият, докато Чарли не извика „Негодници“ и не даде два изстрела с револвера.

После, подобно на глутница плъхове, надушили котка, те се изпокриха на безопасни тъмни места.

Той изстреля оставащите два патрона в револвера, не очаквайки да улучи който и да е, без дори да се цели, възнамерявайки само да ги уплаши и ги принуди да лежат ниско долу още известно време.

— Аз ги убих и двамата! — извика Чарли. — И двамата са мъртви. Как би могло да се случи това, ако Бог е на ваша страна?

Отдолу никой не отговори.

Викането го замая. Той почака малко и пое няколко пъти дълбоко въздух, тъй като не искаше да се усети каквато и да било слабост в гласа му. После отново извика:

— Защо не се изправите и не оставяте вашият Бог да спира куршумите, които изстрелвам аз ?

Никакъв отговор.

Чарли направи няколко дълги бавни вдишвания. Опита се да свие пръстите на лявата ръка и те се помръднаха, но продължаваха да бъдат изтръпнали и вдървени.

Докато ги питаше, дали е убил достатъчно от тях, за да ги накара да се върнат, той направи една малка сметка. Беше убил двама на ръба на билото, един на пътеката и трима долу на поляната, където бяха се скупчили около джипа и снегомобилите. Шестима мъртви. Шест от десет. Колко ли души оставаха в гората под него? Чарли мислеше, че е видял там и трима други: още една жена, Кайл и мъжа, който беше пред Кайл, в края на редицата. Но не беше ли някой от тях останал назад с Майка Грейс? Тя сигурно не би останала сама в хижата. Не би могла да дойде чак тук, горе, при такъв тежък маршрут. Така ли беше наистина? Или тя беше точно сега там, сред тримата, на разстояние само шестдесет или седемдесет ярда, свиваща се в сенките като някакъв зъл стар трол?

— Възнамерявам да чакам ето тук — извика Чарли.

Той извади половин дузина патрони от джоба на якето си и затруднен от наличието само на една здрава ръка, зареди отново револвера.

— Рано или късно, вие ще трябва да се размърдате — извика Чарли. — Ще трябва да напрегнете мускулите си или да се вкочаните. — Гласът му звучеше зловещо в снежната тишина. — Вие ще се вкочаните и ще започнете бавно да замръзвате до смърт.

Болкоуспокояващият шок при раняването му беше започнал да отминава. Нервите започнаха да реагират и първата тъпа болка пропълзя в рамото и в ръката му.

— Нека изпитаме вашата вяра, по всяко време, когато бъдете готови — викаше Чарли. — Нека видим, дали вие наистина вярвате, че Бог е на ваша страна. По всяко време, когато бъдете готови, просто се изправете и ми позволете да стрелям по вас и нека видим тогава, дали Бог ще отклонява куршумите.