Мирча Елиаде - В двора на Дионис (Фантастични новели)

— Ще ме подлудиш с тези свои молитви! — прошепна мадам Попович на Елизавета и раздруса ръката й.

Горе погледна и тримата и се усмихна.

— Може Господ да е чул молитвите ти и затуй да е спрял бомбардировката — възкликна развеселен той.

Накани се да си тръгне, но остана още няколко мига пред вратата, като ги изгледа един по един. Старецът заби очи в тавана.

— Още ли ще стоите? — попита Горе. — Не ви ли беше достатъчно?

Но след като никой не се реши да му отговори, отвори рязко вратата.

— Луди хора! — процеди през зъби той.

Щом излезе на улицата, забеляза, че върви без посока. „Този мошеник Паунеску! — Да, заради него му се помрачи радостта. — Шест хиляди глави добитък — отчая се той. Чиста печалба от четиридесет милиона. Подведе ме. Подигра ми се. Да надхитри мене, Янку Горе!“. Ускори ход, но не успя да смири гнева си. Крачеше с шапка в ръка и бършеше лицето. Изведнъж се озова точно пред къщата на четиринайсети номер. Спря се за миг и се изплю пред оградата на двора.

— Крадец!

Нахлупи шапка и се отправи към кръчмата. Седна на същия стол, на който беше преди половин час. Щом го забеляза, кръчмарят му се усмихна.

— Сервираме й обяд — рече той.

— Най-напред ми донеси бутилка и две чаши — поръча Горе.

Нетърпеливо изчака, като почукваше с пръсти по масата.

След като изпразниха и двете чаши, попита кръчмаря:

— Майсторе, я ми кажи, що за човек е тоя Паунеску? Какво си чувал за него?

Кръчмарят пресуши чашата си и млясна с език.

— Премести се след бомбардировките — започна той.

— Добре, тона вече го знам — прекъсна го Горе. — Казаха ми го. Питах те дали го познаваш добре. Чух, че бил мошеник; Лъжел бил хората…

Кръчмарят остави чашата на таблата и поклати глава.

— Това не съм чувал. Не идваше често тук…

— Да, така е — прекъсна го Горе.

И отново го завладя мисълта: „Шест хиляди глави добитък. Щяха вече да бъдат на границата…“

— Ще ти кажа нещо — продължи разпалено той. — Ще ти кажа, че никой досега не се е шегувал с Янку Горе. Сериозно ти говоря. Дванайсет хиляди глави. Имаме разрешение и всичко, което е нужно. Няма да се оставя да ме измами като оная лудата мадам Попович.

Кръчмарят се сепна и учуден го погледна.

— Вие откъде знаете за мадам Попович? — попита го той. — Кой ви каза?

— Моя работа кой ми го е казал — тайнствено се усмихна Янку Горе. — Да не съм толкова глупав като мадам Попович…

— Бедната Мадам Попович. Господ да й прости греховете!? — прошепна кръчмарят и направи голям кръст.

Горе го изгледа недоумяващо, строго.

— Какво те прихваща? Защо се кръстиш?

— Ами минаха четиридесет дена, откакто загина при бомбардировките и никой не й направи панихида — отвърна кръчмарят.

Горе се отдръпна малко и го погледна мрачно, изпод вежди.

— Значи не е била тя, говорих ти за друга мадам Попович, жена с положение, около петдесетгодишна, с дълъг нос. Живее тук, над оня мошеник Паунеску. Има и слугиня. Луда като нея, Елизавета…

— Бедната Елизавета! — тъжно се усмихна кръчмарят. — Помня я, откакто пристигна от Констанца преди дванайсет или тринайсет години. Откакто мадам Попович остана вдовица, познавам всички тук. Идваха при мене вечер, когато държах градината…

— И какво стана с нея? — нервно го прекъсна Горе.

— Загина през бомбардировките. На четвърти април, знаете, когато се говореше, че било учение, даже съобщиха по радиото…

— Стига, господине, не е умряла — възкликна Горе. — Аз ти го казвам. Преди малко я видях и със собствените си уши я чух да говори…

Кръчмарят недоверчиво поклати глава и се усмихна.

— Тогава не са били те. Господ да им прости греховете. Бомбата падна точно върху скривалището в дъното на двора. Къщата и тя се разруши, но бомбата падна точно върху скривалището. Никого не откриха… Колко народ загина тогава — добави със страх, снишавайки глас.

Горе го слушаше намръщен с полуотворени уста. Извади си кърпата и започна нервно да си бърше лицето.

— Послушай, майсторе — започна той. — Ти май нещо се шегуваш с мене. Мислиш си, че като съм изпил два литра вино на гладно и съм си изгубил ума. Не ме познаваш ти. Щом виното е добро, мога да изпия и цяло ведро. Ела в Питещ да ти кажат кой е Янку Горе. Съжалявам, че се захванах с тоя мошеник Паунеску. Всичко ми беше наред, защо ми трябваше…

Кръчмарят го изслуша притеснен, опитвайки се да се усмихне.

— Може да я бъркаме с някого…

— Ако ти кажа какво чух преди малко от мадам Попович и Елизавета, когато се караха с квартиранта…