Мирча Елиаде - В двора на Дионис (Фантастични новели)

— Какво говорите, господине?! — възкликна Думитреску и се разсмя.

— Да, на това трябва да го е научил Абдул. Може и да го е чул от други, но Ликсандру не ми каза повече. Това го чух по-късно. Алдя, Ликсандру и Йожи, момчето на равина от „Каля Мошилор“, тръгнаха тогава из покрайнините на Букурещ да търсят изоставени изби и мазета. Намериха доста, но само две от тях бяха пълни с вода. И както твърдеше Ликсандру, единствено в едната имаше знаците, за които Алдя чул от Абдул.

— Какви знаци? — нетърпеливо попита Думитреску.

— Това не знам. Не ми го каза. Сигурно нещо, с което се измерва, защото после видях, че момчетата мъкнат със себе си някакъв дълъг бастун и стара кожена торба. Бастуна го намерих строшен надве, а торбата изчезна. Може би момчето на равина я взе със себе си. Всъщност аз какво знам — всичко това го пишеше във вестниците; също, че Ликсандру скочил пръв във водата и стоял без да се покаже няколко минути. А щом излязъл, бил пребледнял и треперел от студ. Тогава им казал: „Ако бях останал за малко, сигурно нямаше да ме видите.“ После добавил: „Само да знаете колко е хубаво. Като в приказките е.“ След него скочил и Дарвари, но веднага се показал; зъбите му тракали от студ. „Аз ще сляза утре, че вече е късно“ — оправдал страха си той. — Последвали го две момчета: Алдя и Йонеску. Първият можеше да плува под вода и затова стоял повече. Другият, Йонеску, излязъл веднага, целият премръзнал. Алдя, дето плуваше добре, се издигнал два-три пъти над водата и извикал: „Не мога да го намеря! Преди малко го открих, а сега го изгубих“ — и отново се спуснал. — „Беше като голяма светлина…“ — викнал пак. Сетне се спуснал към дъното, постоял там и излязъл обезкуражен: „Беше като пещера, пълна с диаманти, толкова осветена, сякаш горяха хиляди факли…“ „Това е!“ — изкрещяло тогава момчето на равина. „Знам я!“ И след като се сбогувало с всички, прегърнало Алдя и Ликсандру, хвърлило се с главата надолу и повече не излязло. Момчетата го чакали до вечерта, а после си отишли по домовете, като преди това се заклели да не откриват тайната никому. На следващия ден Ликсандру отишъл при равина да види не се ли е върнало момчето му. Не било у тях, а и полицията вече го търсела из съседните махали. На третия ден пак го нямало. Тогава Ликсандру дойде при мен и ми разказа случая. Пристигна с Борза, макар той да не бил когато се е случило това. После започнаха да го търсят. Но още в началото се появиха трудности. Децата твърдяха, че водата била дълбока повече от два метра, че не можели да достигнат лесно дъното, а когато дойде полицията, се оказа, че няма и метър. Търсиха навсякъде, но напразно. После донесоха и помпа, за да изтеглят всичката вода от избата, но без резултат. По-късно, когато подновиха следствието и направиха разкопки, откриха стара стена и археологическата група намери останки от средновековни укрепления и следи от още по-стари човешки жилища. Но от момчето на равина нямаше и следа.

— И кога се случи това? — попита Думитреску.

— През октомври 1915 година, в началото на месеца, към 5–6 октомври.

Думитреску си записа датата в бележника.

— В коя част на града се намира тази изба?

— Близо е до Обор 10 10 Квартал в Източен Букурещ. — Б.пр. , на празното място между Обор и булеварда „Паке Протопопеску“. Видях я и аз. Видях и археологическите разкопки. Но сега не е останало нищо. Когато през 1916 г. в града влязоха немците, превърнаха я в склад за боеприпаси, а щом започнаха да се оттеглят, веднага я взривиха. Не остана нищо от цялата сграда. После, след войната, тези места ги застроиха. Сега там са само нови къщи.

— И Борза беше тогава при вас? — попита Думитреску.

— Дойде с Ликсандру. Знаеше и той, макар да не беше присъствал.

— Добре — засмя се Думитреску. — Достатъчно за днес. Пак ще поговорим.

После делово натисна някакъв бутон.

— Заведи господин директора в зала „Б“ — нареди той на милиционера, който току-що влезе. — Нека да обядва в стола.

— Много ви благодаря — закланя се Фаръма и излезе от стаята.

На четвъртия ден Думитреску обядва отново у Борза. Когато стигнаха до кафето, той разказа всичко набързо, като през цялото време си играеше с клечка за зъби и гледаше към отсрещната стена, по която бяха окачени дървени талерки и селски керамични чинии от Ардял. 11 11 Трансилвания. — Б.пр.

— Онези от Трета секция ходиха в библиотеката на Академията и прегледаха вестниците от 1915 година. Знаеш ли, че Фаръма има право. Нещата са били точно така, Йожи, момчето на равина се е хвърлило във водата и повече не се появило. И тялото му не намерили. Изчезнало без следа… Никога ли не си чувал тази история? Нищо ли не си спомняш? — втренчи поглед в Борза Думитреску.