Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

— Вали като из ведро! — възрази касапинът. — Всички са се увили!

— Само ми кажи преди колко време си тръгна.

— Току-що.

— И накъде се запъти?

— Към някоя кръчма, предполагам.

— Да изхарчи моите пари — възмути се Том. — Хайде, разкарай се. Дано да те оберат някой ден и тогава да съжалиш, че има хора, готови да купуват, без да задават въпроси.

Касапинът го погледна ядосано и се поколеба, сякаш се канеше да отвърне нещо, но после премисли и се скри набързо в тълпата.

— Защо го остави да си иде? — попита Агнес.

— Защото тука го познават, а мен — не — отвърна й Том. — Ако се сбия с него, мен ще обвинят. И защото името ми не е написано на задника на прасето, тъй че кой ще каже дали е мое или не?

— Но всичките ни спестявания…

— Още можем да си вземем парите за прасето — заяви Том. — Млъкни и ме остави да помисля. — Препирнята с касапина го беше ядосала и грубостта, с която отвърна на Агнес, пооблекчи яда му. — Някъде в този град има човек без устни, но с петдесет сребърни пенса в джоба. Трябва само да го намерим и да си вземем парите.

— Точно така — каза твърдо съпругата му.

— Върни се откъдето дойдохме. Иди чак до катедралния двор. Аз ще заобиколя и ще дойда при катедралата от другата й страна. После се връщаме по другата улица и продължаваме по същия начин. Ако не е по улиците, ще е в някоя кръчма. Когато го видиш, оставаш близо до него и пращаш Марта да ме намери. Аз ще взема Алфред. Гледай разбойникът да не те забележи.

— Не се безпокой — мрачно отвърна Агнес. — Искам ги тия пари да си изхраня децата.

Том я потупа по рамото и се усмихна:

— Лъвица си ми ти, Агнес.

Тя го погледна в очите, а след това изведнъж се повдигна на пръсти и го целуна по устата, бързо и силно. После се обърна и тръгна обратно през пазара с Марта по петите си. Том ги погледа, докато се скриха в тълпата, притеснен за нея въпреки куража й. След това продължи напред с Алфред.

Крадецът изглежда вярваше, че е в пълна безопасност. Разбира се, когато му откраднаха прасето, Том се беше запътил за Уинчестър. Крадецът бе заминал в обратната посока, за да продаде плячката в Солсбъри. Но строителят беше разбрал от Елън, жената-беглец, че престрояват катедралата в Солсбъри и бе променил плановете си, а случайността го сблъска с крадеца. Престъпникът пък си мислеше, че няма да види повече жертвите си, а това предлагаше на Том шанс да го изненада.

Крачеше бавно по разкаляната улица и с привидно нехайство поглеждаше към отворените врати. Опитваше се да не се набива на очи, защото този епизод можеше да завърши с насилие и нямаше да е добре хората да запомнят един висок зидар, който се мотае из града. Повечето къщи бяха обикновени колиби от дърво, кал и сламен покрив, със слама по пода, огнище в средата и малко саморъчно скована мебел. Голямо буре и няколко пейки правеха пивница. Легло в ъгъла със завеса да го скрие означаваше курва. Шумна тълпа около маса издаваше игра на зарове.

Жена с начервени устни му разголи гърдите си, а той поклати глава и я подмина забързано. Тайно го заинтригува идеята да го направи с напълно непозната посред бял ден и да си плати за това, но никога през живота си не беше го опитвал.

Отново си помисли за Елън, жената разбойничка. Около нея също имаше нещо интригуващо. Беше ужасно привлекателна, обаче онези дълбоки и напрегнати очи плашеха. Поканата на курвата го разсея за няколко мига, но магията, хвърлена от Елън още не бе се изпарила и го обзе внезапно и глупаво желание да затича назад към гората, да я намери и да се хвърли отгоре й.

Стигна до двора на катедралата, без да е видял разбойника. Погледна водопроводчиците, които наковаваха оловната ламарина към триъгълния дъсчен покрив над главния кораб. Още не бяха започнали да покриват навесните покриви на страничните крила на църквата и все още бе възможно да се видят поддържащите полуарки, които свързваха външната стена на коридора с главната стена на кораба и подпираха горната половина на храма. Посочи ги на Алфред.

— Без онези опори стената на главния кораб ще се извие навън и ще се огъне заради тежестта на каменните сводове вътре — обясни Том. — Виждаш ли как полуарките се съединяват с контрафорсите в стената на страничното крило? Свързани са и с опорите на корабната аркада отвътре. И прозорците на крилото се съединяват с арките на аркадата. Силното се съединява със силно, слабото със слабо. — Алфред изглеждаше объркан и обиден. Том въздъхна.

Видя, че Агнес идва към тях от противоположната страна и умът му отново се върна на текущия проблем. Качулката на Агнес скриваше лицето й, но той я разпозна по издадената напред брадичка и уверените й стъпки. Широкоплещести ратаи се отдръпваха встрани, за да я пуснат да мине. Ако жена му се натъкнеше на крадеца и станеше бой, щяха да са равностойни, помисли той мрачно.