Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Той присви очи.

— И?

— Убиха горкия Матю.

Разбираше, че не му казва цялата истина.

— Защо?

— Кое защо?

— Защо убиха слугата ви?

— Защото той се опита да ги спре.

По лицето й вече се стичаха сълзи, а гърлото й се стягаше всеки път, щом понечеше да заговори все едно, че думите я задавяха. Тя поклати безпомощно глава и се опита да се обърне, но Джак не я пусна.

Гласът му бе нежен като целувка, когато я попита:

— Да ги спре да направят какво?

Изведнъж разбра, че може да му го каже и всичко се изсипа наведнъж.

— Те ме насилиха. Конярят ме държеше на пода, а Уилям се качи върху мен, но още се борих и тогава отрязаха парче месо от ухото на Ричард, и казаха, че може още да отрежат. — Вече хлипаше от облекчение, неизразимо благодарна, че най-после може да говори за това. Погледна го в очите: — Тъй че разтворих краката си и Уилям ми го направи, докато конярят принуди Ричард да гледа.

— Съжалявам — прошепна Джак. — Чух приказки, но не бях си помислял… Скъпа Алиена, как са могли?

Трябваше да му каже всичко.

— После, след като ми го направи Уилям, конярят също го направи.

Джак затвори очи. Лицето му бе пребледняло и изопнато.

— А след това, когато двамата с теб се целунахме, прииска ми се да го направиш ти и това ми напомни за Уилям и коняря му, и се почувствах толкова ужасно, и се уплаших, и избягах. Затова бях толкова зла с теб и те направих нещастен. Съжалявам.

— Прощавам ти — прошепна той. Придърпа я към себе си и тя се остави да я прегърне отново. Беше толкова успокояващо.

Усети го, че потръпва и попита с тревога:

— Отвратих ли те?

Той я погледна.

— Обожавам те.

Наведе се и я целуна по устата.

Тя замръзна. Не беше искала това. Джак леко я отдръпна и я целуна отново. Допирът на устните му върху нейните бе много мек. Благодарна, в приятелски жест тя съвсем леко присви устни и ги отпусна отново, в смътно ехо на целувката му. Окуражен, той отново задвижи устните си по нейните. Усещаше топлия му дъх на лицето си. После едва-едва разтвори устата си. Алиена бързо се отдръпна.

Беше уязвен.

— Толкова ли е лошо?

Всъщност, тя вече не се страхуваше като преди. Беше му казала ужасната истина за себе си, а той не беше се отдръпнал отвратен. Остана си също толкова нежен и мил като всякога. Извърна глава и той я целуна отново. Нищо страшно нямаше в това. Нищо заплашително, нищо буйно и неудържимо, никакво насилие, омраза или надмощие. Точно обратното. Тази целувка бе споделена наслада.

Устните му се разтвориха и тя усети върха на езика му. Стегна се. Езикът му я погали по устните и тя се отпусна отново. Засмука нежно долната й устна, после каза:

— Би ли направила същото като последния път?

— Какво направих?

— Ще ти покажа. Отвори устата си, съвсем мъничко.

Тя го послуша и отново усети езика му. Докосна устните й, пропълзя между разтворените й зъби и затърси в устата й, докато намери езика й. Тя леко се отдръпна.

— Ето. Това направи.

— Нима? — Беше изумена.

— Да. — Джак се усмихна, а след това изведнъж стана сериозен. — Само ако го направиш пак, това ще компенсира цялата мъка от последните девет месеца.

Тя вдигна отново лице и затвори очите си. След малко усети устните му върху своите. Разтвори устни, поколеба се, после плахо пъхна езика си в устата му. Щом го направи, спомни си какво бе изпитала предния път, в старата мелница и онази възторжена наслада се върна. Изпълни я желание да го държи до себе си, да докосва кожата и косата му, да усеща мускулите и костите му, да бъде в него и той да е в нея. Езиците им се сплетоха и вместо да се почувства смутена и малко отвратена, обзе я възбуда от това, че правят нещо толкова интимно.

Вече бяха задъхани. Джак държеше главата й в ръцете си. Тя галеше раменете му, гърба, после бедрата му, усещаше издутите му стегнати мускули. Сърцето й биеше силно в гърдите. Най-сетне прекъсна целувката, останала без дъх.

Погледна го. Беше зачервен и задъхан, а лицето му беше грейнало от желание. След малко отново се наведе напред, но вместо да го целуне по устата вдигна брадичката му и зацелува нежната кожа на гърлото му. Чу собствения си изпълнен с наслада стон. Той още повече наведе глава и погали с устни издутата й гръд. Зърната й бяха настръхнали под грапавата тъкан на ленената й нощница, непоносимо чувствителни. Устните му се стегнаха около зърното й.

— Лекичко — прошепна тя боязливо.

Целуна зърното й през лена и макар да беше възможно най-нежен, сладостното усещане бе толкова остро, че все едно я захапа и тя изохка.