Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Филип продължи, макар да разбираше със свито сърце, че каквото и да каже, то няма да прониже бронята на праведност на Питър.

— Никой не можеше да се грижи за това момче като мен, освен собствените му родители. А тях така и не можахме да намерим. Какъв по-ясен знак за Божията воля…

Замълча. Джонатан току-що бе влязъл в църквата, придружаван от Джак. А между двамата беше вещицата, майката на Джак.

Беше остаряла: косата й бе снежнобяла, а лицето дълбоко набръчкано. Но вървеше като кралица, с високо вдигната глава, странните й златисти очи блестяха предизвикателно. Филип бе твърде изненадан от появата й, за да протестира.

Съдът се смълча, щом тя влезе в трансепта и застана пред архидякон Питър. Заговори с глас, който прокънтя като тръба и отекна от високите прозорци на храма, съграден от сина й.

— Заклевам се във всичко свято, че Джонатан е синът на Том Строителя, моя покоен съпруг, и на първата му жена.

Множеството духовници зашумя смаяно. За известно време шумът бе толкова силен, че никой не можеше да се чуе. Филип беше напълно изумен. Зяпна в Елън с отворена уста. Том Строителя? Джонатан беше син на Том Строителя? Щом погледна Джонатан моментално осъзна, че е истина: приличаха си не само на ръст, но и на лице. Ако Джонатан носеше брада, щеше да е очеизбождащо.

Първата му реакция бе чувство за загуба. До този момент бе най-близкия до баща за Джонатан. Но Том бе истинският му баща и макар да беше мъртъв, разкритието променяше всичко. Филип не можеше повече да мисли за себе си тайно като за баща. Джонатан нямаше повече да се чувства като негов син. Джонатан вече бе синът на Том. Филип го беше изгубил.

Приорът седна тежко. Щом тълпата започна да затихва, Елън разказа историята как Джак чул плач и намерил новородено бебе. Филип слушаше замаян, докато тя разказваше как двамата с Том се скрили в храстите и гледали, когато Филип и монасите се завръщали от сутрешната си работа, заварвайки чакащия ги Франсис с новородено бебе, и как Джони Осем пенса се опитал да го нахрани с парцал, топнат във ведро с козе мляко.

Филип съвсем ясно си спомни колко заинтригуван бе младият Том, някъде ден по-късно, когато случайно се бяха срещнали и той му бе разказал за изоставеното бебе. Беше предположил, че интересът му е като на всеки състрадателен човек, чул трогателна история, но всъщност Том бе разпитвал за съдбата на собственото си дете.

После Филип си спомни колко обичлив беше Том към Джонатан в следващите години, когато бебето стана прощъпалник, а след това — палаво момче. Никой не беше забелязвал това: по онова време целият манастир се държеше с Джонатан като с домашно паленце, а Том прекарваше по цял ден в манастирския двор, тъй че поведението му бе напълно незабележимо. Но сега, докато връщаше спомените си назад, Филип разбираше, че вниманието, отделяно от Том към Джонатан, е било специално.

Щом Елън седна, Филип осъзна, че невинността му е доказана. Разкритията й бяха толкова съкрушителни, че почти бе забравил, че е на съд. Пред разказа й за раждане и смърт, отчаяние и надежда, стари тайни и трайна любов, въпросът за неговото целомъдрие изглеждаше съвсем тривиален. Не беше тривиален, разбира се: бъдещето на приората зависеше от него. А Елън бе отговорила на този въпрос толкова драматично, че изглеждаше невъзможно съдът да продължи повече. „Дори Питър от Уеърхам не би могъл да ме намери за виновен след такова свидетелство“, помисли си Филип. Уейлрън отново бе изгубил.

Уейлрън обаче не беше толкова готов да признае поражението си. Посочи обвиняващо с пръст към Елън.

— Твърдиш, че Том Строителя ти е казал, че бебето, донесено в скита, е негово.

— Да — отвърна предпазливо тя.

— Но другите двама души, които биха могли да потвърдят това — децата Алфред и Марта — не са ви придружили до манастира.

— Не.

— А Том е мъртъв. Тъй че имаме само твоята дума, че Том ти е казал това. Разказът ти не може да се потвърди.

— Колко потвърждения искаш? — викна тя разгорещено. — Джак видя изоставеното бебе. Франсис го взе. Двамата с Джак срещнахме Том, Алфред и Марта. Франсис отнесе бебето в скита. Двамата с Том гледахме сцената в манастира. Колко свидетели биха те задоволили?

— Не ти вярвам — заяви Уейлрън.

— Не ми вярваш ли? — възкликна Елън и Филип разбра, че е ядосана: дълбоко и страстно ядосана. — Ти не вярваш на мен? Ти, Уейлрън Бигод, за когото знам, че си клетвопрестъпник?

Какво, за Бога, предстоеше сега? Филип имаше предчувствие за катаклизъм. Уейлрън беше пребледнял. „Тук има нещо повече“, помисли си приорът. „Нещо, от което Уейлрън се страхува.“ Стомахът му изпърха от възбуда. Уейлрън изведнъж изглеждаше много уязвим.