Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

— Ричард ме предаде! — заяви той без предисловия.

Джак се изуми.

— Как?

Филип не отговори веднага на въпроса.

— След всичко, което направих за него — заговори вбесен. — Купувах вълната на Алиена, докато всеки друг искаше да я измами — ако не бях аз, можеше изобщо да не започне. После, когато това се разпадна, му уредих работа като началник на стражата. А предния ноември му подхвърлих за мирния договор и това му даде възможност да си вземе Ърлскасъл. А сега, след като си върна графството и управлява в разкош, той ми обърна гръб.

Джак никога не беше виждал Филип толкова разгневен. Бръснатото теме на приора беше почервеняло от възмущение и пръскаше слюнки докато говореше.

— Как точно ви е предал Ричард? — попита Джак.

Филип отново пренебрегна въпроса.

— Винаги съм знаел, че Ричард е слабохарактерен. Почти нищо не правеше за Алиена през годините — само взимаше от нея каквото му трябва и никога не мислеше за нейните нужди. Но не мислех, че е такъв пълен злодей.

— Какво точно е направил?

Най-сетне Филип му каза.

— Отказал е да ни даде достъп до кариерата.

Джак беше стъписан. Това бе проява на пълна неблагодарност.

— Но как се оправдава?

— Всичко трябвало да се върне на тези, които са го притежавали по времето на първия крал Хенри. А кариерата ни беше дадена от крал Стивън.

Алчността на Ричард беше забележителна, но Джак не можеше да се ядоса толкова, колкото Филип. Вече бяха построили половината катедрала главно с камък, който трябваше да купуват и щяха да се оправят някак по-натам.

— Ами, струва ми се, че Ричард има право, строго казано — отвърна той уклончиво.

Филип се възмути.

— Как можеш да кажеш такова нещо?

— Малко е като това, което вие ми направихте — отвърна Джак. — След като ви донесох Плачещата Мадона и направих великолепен план за новата ви катедрала, и построих градска стена, която да ви пази от Уилям, вие заявихте, че не мога да живея с жената, която е майка на децата ми. Това е неблагодарност.

Сравнението стъписа Филип.

— Това е съвсем различно! — възрази той. — Не исках да живеете разделени. Уейлрън блокира разтрогването. Но според Божия закон не трябва да вършите прелюбодеяние.

— Сигурен съм, че Ричард би казал нещо подобно — настоя Джак. — Не той е заповядал връщането на собствеността. Той само налага закона.

Обедната камбана прокънтя.

— Има разлика между Божиите закони и човешките закони — каза Филип.

— Но трябва да живеем с едните и с другите — не му остана длъжен Джак. — А сега трябва да обядвам с майката на децата ми.

Остави Филип сам и ядосан. Всъщност не мислеше, че е неблагодарен колкото Ричард, но преструвката му помогна да уталожи чувствата си. Реши да попита Алиена за кариерата. Може би все пак щеше да е възможно Ричард да бъде убеден да я отстъпи. Тя щеше да знае.

Напусна манастирския двор и тръгна по улиците към къщата, където живееше с Марта. Алиена и децата бяха в кухнята, както обикновено. Гладът беше свършил с добра реколта предната година и храната вече не бе така отчайващо оскъдна: на масата имаше пшеничен хляб и печено овнешко.

Джак целуна децата. Сали му отвърна с нежна детска целувка, но Томи, който вече бе на единайсет и бързаше да порасте, му подаде бузката си смутено. Джак се усмихна и си замълча: помнеше времето, когато целуването му се струваше глупаво.

Алиена изглеждаше притеснена. Джак седна на пейката до нея и рече:

— Филип е побеснял, че Ричард не иска да му даде кариерата.

— Това е ужасно — каза сдържано Алиена. — Колко неблагодарно от страна на Ричард.

— Мислиш ли, че може да бъде убеден да промени решението си?

— Всъщност не знам — отвърна тя. Изглеждаше някак разсеяна.

— Проблемът като че ли не те интересува — каза Джак.

Тя го погледна предизвикателно.

— Не ме интересува.

Познато му бе това настроение.

— По-добре ми кажи каквото ти е на ума.

Тя стана.

— Да идем в задната стая.

Джак погледна със съжаление овчата кълка, стана от масата и я последва в спалнята. Оставиха вратата отворена, както обикновено, за да избегнат подозренията ако някой влезе в къщата. Алиена седна на леглото и скръсти ръце.

— Взела съм важно решение.

Изглеждаше толкова тъжна, че Джак се зачуди какво по дяволите става.

— Преживях повечето си зрял живот под две сенки — започна тя. — Едната беше клетвата, която дадох пред баща си, когато умираше. Другата беше връзката ми с теб.

— Но вече изпълни клетвата пред баща си — каза Джак.