Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Уилям помнеше тези очи. Беше вдовицата на Том Строителя, майката на Джак Джаксън, вещицата, която живееше в леса. Наистина се радваше, че не бе успял да я купи. Искаше да се махне от нея колкото може по-скоро, но трябваше да я разпита първо.

— Добре, вещице. Ричард от Кингсбридж беше ли тука?

— Допреди два дни.

— А къде отиде, можеш ли да ми кажеш това?

— О, да, мога — отвърна тя. — Той и разбойниците му отидоха да се бият за Хенри.

— Хенри? — Имаше ужасното чувство, че знае за кой Хенри говори. — Сина на Мод?

— Точно тъй.

Уилям изстина. Енергичният млад херцог на Нормандия можеше да успее в това, в което майка му се бе провалила… и ако Стивън бъдеше надвит сега, Уилям можеше също да падне с него.

— Какво се е случило? — попита с тревога. — Какво е направил Хенри?

— Прехвърлил е водата с трийсет и шест кораба и е слязъл при Уеърхам — отвърна вещицата. — Довел е армия от три хиляди души, казват. Завладява ни.

Уинчестър беше претъпкан, напрегнат и опасен. И двете армии бяха тук: кралските сили на Стивън бяха на гарнизон в замъка, а бунтовниците на херцог Хенри — включително Ричард и неговите разбойници — стояха на лагер извън градските стени, на хълма Свети Джайлз, където се провеждаше ежегодният панаир. На войниците от двете страни бе забранено да стъпват в самия град, но много от тях нарушаваха забраната и прекарваха вечерите си по пивниците, ямите с боеве на петли и курвенските бардаци, където се напиваха, насилваха жени, биеха се и се избиваха едни — други над игри със зарове и „морис с деветимата“.

Войнственият дух беше оставил напълно Стивън през лятото, когато по-големият му син умря. Сега Стивън беше в кралския замък, а херцог Хенри бе отседнал в епископския палат. Мирните преговори се водеха от представителите им. Архиепископът на Кентърбъри, Теобалд, говореше от името на краля, а старият търгаш на власт, епископ Хенри от Уинчестър — от името на херцог Хенри. Всяка сутрин архиепископ Теобалд и епископ Хенри разговаряха в епископския палат. По обед херцог Хенри минаваше по улиците на Уинчестър със свитата си от командири — включително Ричард — и отиваха в замъка за обяд.

Първия път, в който Алиена видя херцог Хенри, не можа да повярва, че това е мъжът, който управлява империя голяма колкото Англия. Беше едва на около двайсет години, със смуглото луничаво лице на селяк. Беше облечен в проста тъмна туника без никакво везмо и червеникавата му коса бе късо подстригана. Приличаше на отруден син на процъфтяващ йомен 8 8 йомен, ист. — дребен земевладелец. — Бел.ред. . Само че след известно време осъзна, че е обкръжен от някакъв ореол на власт. Беше набит и мускулест, с широки рамене и голяма глава. Но впечатлението за груба физическа сила бе смекчено от острите наблюдателни сиви очи. Хората около него никога не го доближаваха прекалено, а се отнасяха към него с предпазлива фамилиарност, сякаш ги беше страх да не се излее гневът му върху тях.

Според Алиена обедите в замъка трябваше да са неприятно напрегнати, с водачите на двете враждебни армии седнали около една и съща маса. Чудеше се как Ричард може да търпи да седи с граф Уилям. Тя самата щеше да се е нахвърлила с ножа за рязане върху Хамли, вместо върху сърнешкото. Виждаше Уилям само отдалече и за кратко. Изглеждаше притеснен и кисел, което беше добър знак.

Докато графовете, епископите и абатите се срещаха в замъка, по-дребните благородници се събираха в двора му: рицарите и шерифите, дребни барони, съдии и кастелани; хора, които не можеха да стоят извън столичния град, докато се решаваше бъдещето им и бъдещето на кралството. Алиена срещаше там приор Филип повечето сутрини. Всеки ден имаше по дузина различни слухове. Един ден всички графове, които са поддържали Стивън, щяха да бъдат свалени, което означаваше край за Уилям; на другия ден всички щяха да запазят постовете си, което щеше да съсипе надеждите на Ричард. Всички замъци на Стивън щяха да бъдат разрушени, после всички замъци на бунтовниците, после всички замъци изобщо, после — нито един. Според един слух всеки от поддръжниците на Хенри щеше да получи рицарство и сто акра земя. Ричард не искаше това, искаше си графството.

Ричард нямаше представа кои от слуховете са верни, ако изобщо имаше такива. Макар да беше един от доверените бойни командири на Хенри, не го уведомяваха за подробности от политическите преговори. Филип обаче като че ли знаеше какво става. Нямаше да каже откъде получава сведенията си, но Алиена помнеше, че имаше брат, който бе посещавал от време на време Кингсбридж и който беше служил на Робърт от Глостър и императрицата Мод, а сега навярно работеше за херцог Хенри.