Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Гладната тълпа вече беше почти до стените. Върху тях заваля дъжд от стрели и този път Ричард не каза на стрелците да изчакат. Разбойниците бяха покосени. Нямаха броня, която да ги опази. Никой не беше планирал щурма. Бяха като побесняло стадо животни, връхлитащи слепешком към голата стена. Щом стигнеха до нея, не знаеха какво да правят. Градските защитници ги засипаха с камъни от бойниците. Няколко разбойници нападнаха северната порта с криваци. Алиена знаеше колко е дебела дъбовата обкована с желязо врата: щеше да им трябва цяла нощ, за да я разбият. Междувременно Алф Касапина и Артър Сарача вдигаха казан с вряла вода от нечия кухня на стената над портата.

Точно под Алиена група разбойници започнаха да вдигат жива пирамида. Джак и Ричард замятаха веднага камъни по тях. С мисъл за децата Алиена ги последва, Елън също се присъедини. Отчаяните скитници удържаха замалко на градушката от камъни, после някой бе ударен в главата, пирамидата се разпадна и се отказаха.

Миг след това от северната порта се разнесоха болезнени врясъци, щом врялата вода се изля върху главите на щурмуващите вратата.

После някои от разбойниците се сетиха, че мъртвите и ранените им са лесна плячка и започнаха да събличат телата. Завихри се бой с не толкова тежко ранените и между съперниците за плячката от мъртвите. Беше касапница — отвратителна, животинска касапница. Хората от града спряха да хвърлят камъни, след като щурмът затихна и нападателите започнаха да се бият помежду си като псета за кокал.

Алиена се обърна към Ричард.

— Прекалено безредни са, за да бъдат сериозна заплаха.

Той кимна.

— С малко помощ може да станат доста опасни, защото са отчаяни. Но сега нямат командване.

Изведнъж й хрумна нещо.

— Армия, чакаща своя командир.

Ричард не реагира, но идеята я възбуди. Брат й беше добър командир, но нямаше армия. Разбойниците бяха армия без командир. А графството се разпадаше…

Някои от защитниците на града продължаваха да хвърлят камъни и стрели, и паднаха още плячкаджии. Това ги обезкуражи окончателно. Започнаха да отстъпват като глутница псета с подвити опашки, като поглеждаха съжалително назад. После някой отвори северната порта, от нея се изсипа тълпа млади мъже, размахали мечове и брадви, и подгониха най-изоставащите. Разбойниците побягнаха, но някои бяха догонени и избити.

Алиена извърна очи с отвращение и каза на Ричард:

— Трябваше да спреш тези момчета от гонитбата.

— Младите имат нужда да видят малко кръв след такава свада. А и колкото повече избием сега, толкова по-малко ще са следващия път.

Войнишка философия, помисли си Алиена. По времето, когато живееше под ежедневна заплаха за живота си, сигурно щеше да е като тези млади хора и да подгони разбойниците, за да ги избие. Но сега искаше да заличи причините за разбойничеството, не самите разбойници. Освен това бе измислила начин да ги използва.

Ричард каза на някого да бие сигнала за край на опасността и се разпореди за двойна стража през нощта, с патрули и наблюдателни постове. Алиена отиде до приората да прибере Марта и децата. Всички се събраха отново в къщата на Джак.

Радваше я, че всички са заедно: тя, Джак, майка му, брат й и Марта. Бяха като най-обикновено семейство и можеше почти да забрави, че баща й беше умрял в тъмница, че е законна съпруга на заварения брат на Джак, че Елън е горска скитница, че…

Поклати глава. Нямаше смисъл да се преструва, че това е обикновено семейство.

Джак сипа кана с ейл от бурето и им наля в големи купи. Всички бяха напрегнати и възбудени след опасността. Елън стъкми огъня, а Марта наряза ряпа в едно котле, за да почне да прави супата за вечеря. Някога щяха да сложат половин прасе да се пече на огъня след такъв ден.

Ричард отпи дълга глътка от ейла си, избърса устата си и предрече:

— Докато свърши зимата, ще има много такива нападения като днешното.

— Трябва складовете на граф Уилям да нападат, а не на Филип — отбеляза Джак. — Повечето от тези хора обедняха заради Уилям.

— Няма да имат повече успех срещу Уилям, отколкото срещу нас, освен ако не подобрят тактиката си. Като глутница кучета са.

— Трябва им водач — изтъкна Алиена.

— Само се моли да не си намерят! — подхвърли Джак. — Тогава вече ще станат опасни.

— Един водач би могъл да ги насочи да нападнат имота на Уилям вместо нашия.

— Не те разбирам — каза Джак. — Би ли направил това един водач?

— Да, ако е Ричард.

Всички замълчаха.