Паулу Коелю - Демонът и сеньорита Прим

— Не мога да направя това — каза свещеникът. — Мъчениците се съгласяват да бъдат убити, когато народът го поиска. Но никога не предизвикват собствената си смърт, защото Църквата винаги е твърдяла, че животът е дар божи. Вие ще им обясните.

— Никой няма да повярва. Ще сметнат, че сме най-отвратителните убийци, които искат да отнемат живота на един свят човек за пари, така както Юда е сторил с Христос.

Свещеникът повдигна рамене. Слънцето сякаш отново се бе скрило и напрежението се върна в сакристията.

— В такъв случай остава само сеньора Берта — вметна земевладелецът.

След дълга пауза свещеникът взе думата.

— Тази жена сигурно много страда поради загубата на мъжа си: прекарва живота си, седнала пред къщата си през всичките тези години, изложена на лошото време и студа. Освен че изпитва тъга, не върши нищо друго и ми се струва, че горката старица бавно полудява: много пъти съм минавал оттам и съм я виждал да си говори сама.

Отново подухна вятър и събралите се в сакристията се изплашиха, защото прозорците бяха затворени.

— Животът й е много тъжен — продължи хотелиерката. -Мисля, че тя би дала всичко, за да отиде колкото се може по-скоро при любимия си съпруг. Знаете ли, че те бяха женени от четирийсет години?

Всички го знаеха, но не виждаха какво общо има това със случая.

— Старица в залеза на живота си — добави земевладелецът. — Единствената в селото, която не върши нищо значимо. Веднъж я попитах защо стои непрекъснато пред къщата си, дори и през зимата, и знаете ли какво ми отговори? Че наблюдавала селото, за да разбере кога точно злото ще дойде тук.

— По всичко личи, че не си е свършила добре работата.

— Напротив — каза свещеникът. — Доколкото разбирам вашия разговор, то онзи, който е позволил на злото да влезе, трябва да го накара да си замине.

Още веднъж се възцари мълчание и на всички им стана ясно, че жертвата вече е избрана.

— Остава само една последна подробност — намеси се жената на кмета. — Вече знаем кога ще бъде извършено жертвоприношението в името на благоденствието на хората. Знаем и коя ще е жертвата: по този начин една добра душа ще отиде на небето и отново ще бъде щастлива, вместо да страда тук, на земята. Остава да решим как ще го направим.

— Опитай се да поговориш с всички мъже от селото — обърна се свещеникът към кмета — и свикай събрание на площада към девет часа вечерта. Мисля, че знам как да стане; мини оттук малко преди девет, за да поговорим насаме.

На излизане той помоли двете жени, които бяха там, да отидат у Берта и да постоят при нея, докато свърши събранието. Въпреки че старицата никога не излизаше вечер, добре беше да се вземат мерки.

Шантал дойде на работа в бара както обикновено, ала вътре нямаше никой.

— Тази вечер на площада има събрание — обясни хотелиерката. — Само за мъжете.

Не й беше нужно повече, за да разбере какво става.

— Ти наистина ли видя златото?

— Видях го. Но вие трябваше да поискате от чужденеца да го донесе тук. Възможно е да изчезне, след като получи онова, което иска.

— Да не е луд!

— Луд е.

Хотелиерката реши, че това наистина е добра идея. Качи се до стаята на чужденеца и слезе след няколко минути.

— Той се съгласи. Каза, че го е скрил в гората, но утре ще го донесе.

— Струва ми се, че днес не е нужно да работя.

— Ще работиш! Записано е в договора ти.

Не знаеше как да подхване темата, която бяха обсъждали този следобед, но беше важно да види реакцията на момичето.

— Шокирана съм от всичко това — каза тя. — В същото време разбирам, че хората трябва да размислят два, три, десет пъти върху онова, което трябва да извършат.

— Независимо дали ще мислят двайсет или двеста пъти, няма да посмеят.

— Възможно е — отвърна хотелиерката. — Но ако решат нещо, ти какво ще направиш?

Жената искаше да узнае как ще реагира момичето и Шантал си даде сметка, че чужденецът е много по-близо до истината, отколкото тя самата, която живееше толкова отдавна във Вискос. Събрание на площада! Жалко, че бесилката не беше още там!

— Какво ще направиш? — настоя жената.

— Няма да отговоря на този въпрос — каза Шантал, въпреки че много добре знаеше какво ще направи. — Ще кажа само, че злото никога не е носило добро. Аз самата го изпитах този следобед.

На хотелиерката й се стори, че момичето подронва авторитета й, но реши да не спори с него и да не предизвиква враждебността му, защото това можеше да й създаде проблеми за в бъдеще. Каза, че трябва да прегледа сметките (веднага след това разбра колко абсурдно е оправданието й, след като в хотела има само един гост), и остави Шантал сама в бара. Бе спокойна; сеньорита Прим не бе показала и следа от възмущение, дори и след като й бе споменала за събранието на площада, което бе доказателство, че във Вискос става нещо необичайно. Това момиче също се нуждаеше от пари, животът бе пред него, сигурно щеше да последва приятелите си от детинство, които се бяха махнали оттук.