Паулу Коелю - Демонът и сеньорита Прим

Тичаше с всички сили, но не го настигна. По това време той сигурно беше в гората с изгаснала факла и предизвикваше белязания вълк; желанието му да умре беше толкова силно, колкото и желанието му да убива.

Влезе в селото, като се престори, че не е чула Берта, която я викаше, и срещна множеството, излизащо от църквата. Учуди се, че почти цялото село е било на църква. Чужденецът искаше престъпление, а вместо това създаде работа на свещеника; седмицата щеше да е пълна с изповеди и разкаяния, сякаш можеха да заблудят Бог.

Погледнаха я, но никой не я заговори. Тя издържа всички погледи, защото знаеше, че няма никаква вина и не е нужно да се изповядва. Бе само едно оръдие в някаква лоша игра, която осъзнаваше постепенно — и изобщо не й харесваше това, което виждаше.

Затвори се в стаята си и погледна през прозореца. Множеството вече се бе разпръснало, но пак имаше нещо странно; селото бе необичайно пусто в слънчева събота като тази. Обикновено хората се събираха на групички и разговаряха на площада, където по-рано е била бесилката, а сега бе кръстът. Постоя загледана в безлюдната улица, като усещаше върху лицето си слънцето, което не топлеше, защото зимата бе в началото си. Ако хората бяха излезли на площада, щяха да обсъждат именно това — времето. Температурата. Опасността от дъжд или суша. Но днес те бяха останали по домовете си и Шантал не разбираше защо.

Чувстваше, че колкото повече гледа улицата, толкова повече заприличва на тези хора — точно тя, която се смяташе за различна, дръзка, изпълнена с планове, които никога не биха хрумнали на никого от селяните.

Какъв срам! И в същото време какво облекчение; живееше във Вискос не защото съдбата беше несправедлива към нея, а защото го заслужаваше — винаги се бе смятала за различна, но сега откриваше, че е същата като останалите. Вече три пъти бе изравяла кюлчето, а не смееше да го вземе. Извършваше престъплението в душата си, но не успяваше да го материализира в реалния свят.

Макар и всъщност да знаеше, че в никакъв случай не трябва да го извършва, защото това не беше изкушение, а капан.

„Защо да е капан?“ — помисли си тя. Нещо й подсказваше, че в кюлчето е видяла разрешението на проблема, който чужденецът бе създал. Но колкото и да се опитваше, не можеше да открие кое е това разрешение.

Новодошлият демон се огледа и видя, че светлината на сеньорита Прим, която преди това застрашително бе заблестяла, сега постепенно изчезваше; жалко, че събратът му не бе тук, за да види победата му.

Но той не знаеше, че и ангелите си имат стратегия: в този миг светлината на сеньорита Прим само се бе скрила, за да не предизвика реакция у врага си. Единственото, от което нейният ангел се нуждаеше, бе тя да поспи, за да може да разговаря с душата й, без да се намесват страхът и вината, с които човешките същества обичат да обременяват дните си.

Шантал заспа. И чу това, което трябваше да чуе, разбра онова, което бе необходимо да разбере.

— Излишно е да приказваме за парцели и гробища -рече жената на кмета, след като пак се събраха в сакристията. — Нека да говорим направо.

Останалите петима се съгласиха.

— Свещеникът ме убеди — каза земевладелецът. — Бог оправдава някои постъпки.

— Не бъди циничен — отвърна свещеникът. — Достатъчно е да погледнем през прозореца, за да разберем всичко. Задуха топъл вятър, защото демонът дойде да ни прави компания.

— Да — каза кметът, който не вярваше в демони. — Всички ние вече се убедихме. По-добре да говорим направо, иначе губим ценно време.

— Нека аз да взема думата — каза хотелиерката. — В момента размишляваме върху това дали да не приемем предложението на чужденеца и да извършим престъпление.

— Да принесем някого в жертва — каза свещеникът, който познаваше по-добре религиозните ритуали.

Последвалото мълчание показа, че всички са съгласни.

— Само подлеците се крият зад мълчанието. Хайде да се помолим на глас, за да ни чуе Господ и да знае, че правим това заради доброто на Вискос. Застанете на колене!

Всички коленичиха неохотно, знаейки, че е излишно да молят Бог да им опрости един грях, който ще извършат с пълното съзнание за злото, което причиняват.

Спомниха си обаче за деня на опрощението, за Ахав; скоро, когато настъпеше този ден, щяха да обвинят Господ, че е поставил на пътя им изкушение, на което е много трудно да се устои.

Свещеникът ги накара да се молят заедно.

— Господи, Ти каза, че никой не е благ; приеми ни с нашите недостатъци и ни прости с Твоето безкрайно великодушие и с Твоята безкрайна любов. Така както си простил на кръстоносците, които са убивали мюсюлмани, за да си възвърнат Свещената земя на Йерусалим, така както си простил на инквизиторите, които са искали да запазят чистотата на Твоята църква, така както си простил на онези, които Те оскърбиха и Те заковаха на кръста, прости ни за това, че трябва да принесем някого в жертва и да спасим едно селище.